Облакът може да „убие” програмирането

[sharenia]

Облачният модел на компютърна обработка може да предизвика неочакван ефект. Т.нар. клауд компютинг е способен да „убие” програмирането, твърди редакторът на silicon.com Стив Рейнджър, предаде TechNews.

От самото появяване на облака анализатори и експерти приписват на новия модел всевъзможни предимства- по-бързи разработки и внедрявания, по-безболезнен преход от капиталови към оперативни разходи в ИТ проектите и др.

Да, това са прекрасни новини за ИТ директорите, но дали облакът е толкова благоприятен и за техническите специалисти? Хората, които обслужват новите корпоративни приложения, разбират, че тяхната работа ще се изпълнява автоматично, ако бизнесът се премести изцяло в облака.

Какво ще се случи с техническите специалисти в компаниите, когато след няколко години облакът се развие напълно?

В този нов свят на интернет са налични всички елементи, необходими за разработка на приложения - достатъчно е да бъдат присъединени серия готови модули и API-та (приложни програмни интерфейси) за създаване на ново приложение. При подобен сценарий, въобщеняма да е необходимо програмиране, или поне не в степента, която е в момента.

Според Дон Фъргюсън, CTO на компанията CA Technologies, ИТ специалистите няма да пишат програми, а ще се занимават само с търсене на модули от мрежата и конфигуриране. Без никакво програмиране - именно това е бъдещето на ИТ, твърди експертът.

Ако действително се стигне дотам, програмисти няма да са необходими, а в известен смисълвсички ще станат разработчици, способни да създават собствени приложения от готови кодове или програми на принципа Lego.

По подобен начин ще се промени и мрежата - от инструмент, достъпен само за четене, благодарение на уеб 2.0 технологиите, тя ще се трансформира в нещо друго, където всеки ще може да пише, редактира и внася своя принос в общото дело.

Според специалистите, ще престанем да бъдем просто пасивни потребители на приложения, като вместо това ще се превърнем в крайни потребители-"програмисти". Възможно е нашите деца да не искат да бъдат програмисти, но те ще трябва да умеят да правят това.

Вече се наблюдават първите кълнове на този феномен. Дори и в момента настройката на приложения от типа SaaS (софтуер като услуга) често се свежда до конфигуриране на наличните опции, а не до кодиране от нулата. Глобалната мрежа ще превърне по принуда всички ни в разработчици на приложения.

Имa и още едно последствие от облака. Ако всички станем програмисти, то идеята, че компаниите трябва да имат потребителски клиентски интерфейс за достъп до услугите им губи смисъл. Ако например, дадена авиокомпания въведе собствено персонализирано приложение с координирана информация за полети, места, преференции и пр., клиентите едва ли ще се вълнуват от това как изглежда сайта, а по-скоро ще ги интересува възможността да ползват потока от данни по собствен избор, без натрапчив интерфейс, който диктува начина на взаимодействие с услугата.

В момента все още не са налични всички елементи, които биха позволили на потребители-неспециалисти да създават свои собствени приложения от типа Lego. Но е напълно възможно, след няколко години това да стане нещо обичайно, твърди Стив Рейнджър.

Какво биха означавали тези промени за ИТ специалистите? Първата степен се наблюдава и сега - намалява броят на свободните места за програмисти от начално ниво, поради което младите кадри трудно ще израстват. Ако професията на програмиста отива в миналото, очевидно ще трябва да се преосмисли системата за кариерен ръст в ИТ отрасъла.

Авторите на анализа обаче пропускат да кажат, че макар и всички потребители да станат разработчици на приложения от готови модули и API-та, все пак някой трябва да напише тези градивни блокове код - а това са именно програмистите

Източник : technews.bg