Как изобщо оживяхме (25+)

[mirror]

Нещата не отиват на добре, но за жалост или не, това е естественият ход на нещата.

Просто не трябва да забравяме, какъв пример даваме на децата си.

[bombastyk]

И аз да се похваля. Купих си къща на 2-км. от квартала където съм изтастнал. Чувството е неуписуемо. Самолетите кацаха над главата ми 25г. и след 15г отново кацат. Радвам се, че ще мога да дам на децата си уюта да живееш в къща. Чувстото за спокойствие, двора, където можеш да си правиш каквото си поискаш. Да викаш и крякаш без някой малоумен съсед да ти чука на вратата и да ти казва, че децата са невъзпитани, да си правиш снежен човек без да се налага да слизаш от "найстия етаж на блока" и т.н. Тази цел я преследвам 15г. и най-накрая я постигнах. Поставете си цел и НИКОГА не се отказвайте от нея!!!