Как изобщо оживяхме (25+)

[BulgarianSS]

„Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.

Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.

След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.“

Четем и се усмихваме тъжно, знаейки, че всичко написано е истина. И какво от това? Времето не се връща назад. Но, някак си ми се иска поне ценностите да успеем да върнем. Защото истинските неща в живота се градят само и единствено на тях...

petel.bg

Доста интересна статия...

[moloko]

Надявам се да има повече участници във форума които са живели в онези времена и могат повтърдят , че в действителност беше така. За това и не бих заменл детството си с никое друго и ако имам възможнсжт бих го изживял отново по същия начин. А нали към това се стремяхме, нали това искахме. Вероятно отново сме сбъркали пътя по които да стигнем да там.......Представям си какво ще бъде след още 25 години.

В допълнение към горната статия.

Колко от вас живеят в близост до начално училище? Аз живея до същото училище където съм учил в детските си години и всяка сутри се питам как съм могъл и с какъв акъл родителите ми са ме оставяли да отивам САМ до училището през цялото време , в което 85 % от децата учещи в него живеят на разсотяние от 100 до 500, 600 метра. Километър го кажете. Сутрин не може да се мине по улицата от атомобилите на родителите идващи да си докарат децата до училището. Налага ми се да тръгвам за работа 20 мин. по-рано предвиждайки, че те ще минат в чакане да се освободи място за да мина по улицата пред самото училище. Няма друг начин за излизане от блоковите паркинги . "А когато завали" ...... няма минаване.

[Максим Костадинов]

Мога да ви гарантирам,че същото е било и за 90 поколение,НО в по-бедните градове,дето телефоните и компютрите бяха блян до 2003-2004,та и моето детство е било горе-долу същото.Имаше компютри,но ние просто недоумявахме как нещо от тоя дорт може да ни привлече интереса като жуменката,футбола или "Истината или се осмеляваш".Вярно,имаше телевизионни игри,играехме доста хора на една,защото наема на дискетата беше 10 лв - цена непосилна за 2-3 души ! Доста пъти ми се е случвало да си взема вафла "Свежест" и от прекалено многото покани към другарчетата ми с "Искаш ли да си ръпнеш",оставях без вафла или безалкохолно.Колата и Фантата помня,че беше в стъклени бутилки от 1 литър с тънко,издължено гърло и купувахме само по празниците. Винаги ходехме по къщите си без покани,рядко си звъняхме по телефоните,защото не си струваше да плащаме пари,при положение,че живеем на 300-400 метра един от друг (ето затова казвам,че важно уточнение е големината на града ! ) - обуваш сините гуменки Булд*з*ер и отиваш да си говориш лично с него

Sent from my iPhone using Tapatalk

Редактирано Декември 5, 2013 от Максим Костадинов

[arm11]

Колкото и да си спомняме с носталгия за тези времена, трябва да приемем, че това е естественото развитие на живота. Технологиите се развиха много бързо, станаха по-достъпни и заемат все по-голяма част от живота ни. Интернет има вече почти навсякъде и може да научиш почти всичко от него. Така че може само да се радваме, че сме уцелили времето на игрите на жмичка, стражари и апаши и така любимото ми ядене на череши от чуждите дворове.

Друг е въпроса ние как, ще възпитаме децата си, но това е друга тема.

[Pe6o666]

Ехх спомени...

[gogi6]

Опитвам се да продължавам традициятаС дъщеря ми сме цял ден на плаж лятото,хващат скариди,раци и всякакви подобни))Почивка след обяд и после всички деца се събират в училищния двор и голяма игра до към 10-11!Има приемственост,където по-големите показват игрите и Пакостите на по-малките!Аз стоя доста настрани и се оглеждам само да не изкочи някой наркоман!Това лято се върнах изцяло в детството ми!Никой не се и сеща за интернетРаботата ми е предимно вечер и имам възможността да се наслаждавам на лятото....Ето бригадата в непълен състав

[Grievous]

Как си купувахме сирийчета, как пълнихме капачки с кал, лепихне фунийките с рила или кале.

Максим, моите уважения, но това го нямаше след 90-та, камо ли 2003-2004 година.

[gogi6]

Коле,аз го виждам през 2013;)На 100% не,но почти същотоВсичко зависи от нас родителитеСъбери ги децата на едно място от няколко възрастови групи и гледай кво става

[Grievous]

К'во да става - разменят си смс-и, лайкват си статуса във фейсбук и т.н.

[gogi6]

И това го има,но когато има условия навън, не се сещат!Само лятото обаче

[kal1ch]

Максим, моите уважения, но това го нямаше след 90-та, камо ли 2003-2004 година.

Не си прав. Роден съм 90-та и смея да твърдя, че 99% от времето не сме го прекарвали пред компютри или в игрални зали, а навън. Какво хубаво детство беше...

[Максим Костадинов]

Кое не го е имало,батко Кольо (обичам йерархичния тип в обръщението към по-голям ) ? Това са реални мой спомени,а въпросните топчета се продаваха в книжарницата под нас,но за жалост не знам играта,за която се ползват ;( .Нека Калич да сподели играл ли е на "Капитане,капитане какво ти е морето ? "

Sent from my iPhone using Tapatalk

[kal1ch]

Да! Най-много обичах на народна топка, стражари и апаши, и криеница.

А иначе, какви ли игри не сме си измисляли...

[gogogetov]

Всяко поколения има носталгия по собственото си детство. Децата ни когато пораснат също ще отричат тогавашното, онова на техните деца, и ще си мислят че тяхното е било правилното, най-доброто. Нека и ние не мислим така сега, а просто да се радваме на спомените. Нека не налагаме нашите виждания за "идеално детство".

А и в крайна сметка за това е толкова безценно за нас сега, защото вече го няма.

[Максим Костадинов]

Така е,прав си ! Но не може да се отрече спокойствието тогава ...нямаше и толкова цигани .... Не съм расист,уважавам циганите,дето работят,но не уважавам безработните,защото те правят мизериите - е те точно такива нямаше толкова много тогава (поне в моя град).

Sent from my iPhone using Tapatalk

[uomoto]

Съжалявам сегашните деца. Трудно може да ги накараш да се разделят от фейса, изобщо от компа. Аз си спомням, като дете, трудно ни прибираха в къщи. От игри, не се сещахме да ядем...

Но каквото и да си лафим, сегашното мислене е такова. Спомените му остават само на човека...

[Максим Костадинов]

Добре,чичо Гого Прав си и не мога да не се съглася ! Всяко поколение си има своя чар,защото всичко пречупено през детския поглед след време ще носи усмивка,нотка романтика и носталгия !

Sent from my iPhone using Tapatalk

[Grievous]

Явно много хора не знаят на колко съм и затова така мислят. Максим, 44 камъка как ти звучат? И има ли място за сравнение моето детство с твоето или на връстниците ти? Говоря ти за детство от 1977-78 до 1983, защото следващата бях в първи курс и имах вече леко мустак.

П. С. Ха сега сложи и мен в графата "Чичо Кольо".

[BulgarianSS]

Повече на "дядо" биеш вече

По темата-като сравнително млад-88-ми набор съм все пак:

Никога няма да забравя,как се събирахме и играехме футбол пред блока-не можеха да ни приберат,дори на тъмно сме играли

Срещу нас имаше един строеж-вече е завършен де,там колко време сме прекарали в играене на фунийки...

Едва след като пораснах станаха на мода компютърните клубове,като и там поне имаше някакви социални контакти,не е като сега.

[Alxx®]

Жмичка, стражари и апаши, фишки, топчета, обсъждане на "Куче в чекмедже" и "Войната на таралежите"...няма да се върне

[Максим Костадинов]

Явно много хора не знаят на колко съм и затова така мислят. Максим, 44 камъка как ти звучат? И има ли място за сравнение моето детство с твоето или на връстниците ти? Говоря ти за детство от 1977-78 до 1983, защото следващата бях в първи курс и имах вече леко мустак.

П. С. Ха сега сложи и мен в графата "Чичо Кольо".

Респектиращо,чичо Кольо ! Още толкова ти пожелавам да живееш Не,няма,но нали ако беше всичко моногамно,как щяхме да се категоризираме в даден "жанр" Живи и здрави !

Sent from my iPhone using Tapatalk

[The Shaman]

Чичо вика хахахахх

[Максим Костадинов]

Щом се чувства удобно с тая титла,що не ?

Sent from my iPhone using Tapatalk

[chayanne]

…а какъв купон наставаше, когато по строежите добараме малко карбид… Но от всичко най-много ми липсва липсата на мобилни телефони, че някои и домашен нямаха.

Sent from my iPhone using Tapatalk

Редактирано Януари 11, 2014 от chayanne

[rooibos]

Това, което аз забелязвам е, че цивилизацията деградира. Все повече се размива границата между добро и зло.

PS

Сякаш леко се отклонявам от темата,...