Филтри за търсене

Ако сте сред собствениците на Apple Watch и използвате тези приложения, може би сте забелязали, че интернет гигантите тихичко пропуснаха да добавят поддръжка за умния часовник на Apple в последните си актуализации. В социалните мрежи почти няма реакиции по този повод, но тенденцията беше забелязана от AppleInsider, който отбелязва, че Google Maps е престанала да поддържа Apple Watch през последните седмици, а Amazon и eBay – в края на април. Някои други компании, като Target, също пуснаха версии на своите приложения за iOS, без поддръжка на часовника, което може да бъде забелязано в AppStore, където на страницата на приложенията липсва надписа „Offers Apple Watch App for iPhone”. Какво се случва всъщност? Google отговори на запитване на AppleInsider, че Google Maps ще ще завърне на часовника в бъдеще, като не даде обяснение за причините за промяната. Нито една от другите компании не е направила официално изявление. Възможно е новата версия на операционната система watchOS, която ще бъде представена на WWDC през юни да доведе до промени, обясняващи това решение, но липсата на коментари в интернет за това, че някои от най-големите онлайн компании напускат платформата сочи, че много малко потребители използват тези приложения на своите часовници.

Вчера Amazon стартира актуализация на своето офиицално приложение, която ще донесе поддръжка на виртуалния асистент Alexa и ще позволи на потребителите да задават въпроси, да пазаруват, да слушат музика и др. Ъпдейтът за iOS ще достигне до клиентите в следващата седмица, като в дясно от полето за търсене в приложението, ще се появи иконка на мисрофон, която ще осигурява връзката с Alexa и така всеки ще може да задава своите въпроси на виртуалния асистент, така както го прави със Siri. Асистентът ще предоставя на потребителите и новини, актуалната метеорологична прогноза и сведения за трафика, ще пуска музика и ще чете аудиокниги. Разбира се Siri все още има своите предимства, тъй като е интегриран в цялата операционна система и винаги е на разположение, независимо дали телефонът е заключен, или отключен докато, за да използвате Alexa, ще трябва да го отключите и да натиснете бутона в приложението. Alexa дебютира в Echo, говорителите на Amazon, но сега броят устройства, на които е достъпен се увеличава, а за пример можем да посочим Huawei Mate 9. Миналата седмица и виртуалният асистент на Microsoft – Cortana, също получи основен редизайн за iPhone, като вече зарежда значително по-бързо и има Listening Mode за гласови команди и въпроси. Междувременно Apple работи по подобрена версия на Siri, която ще бъде налична по-късно тази година заедно с iOS 11 и новото поколение iPhone. Компанията наскоро извърщи придобивания, които сочет, че планира още повече по отношение на своя виртуален асистент, като закупи компанията за машинно обучение Perceptio и още една за вокална обработка, на име VocallQ.

Нов доклад на The Wall Street Journal твърди, че Apple подготвя свои собствени телевизионни предавания и филми, които ще бъдат достъпни чрез Apple Music срещу абонаментната такса от 10 долара. Компанията е в процес на преговори с различни производители за закупуване на правата за излъчване на вече съществуващо съдържание и създаване на собствено, с което ще хвърли ръкавицата на Netflix и Amazon, безспорните лидери в тази пазарна ниша. В доклада се споменава още, че Apple може да привлече маркетингови специалисти от други компании, за да изпълни целта си до края на годината. Първоначално компанията ще започне скромно с няколко предавания и филми, като с течение на времето броят им ще нараства за ужас на конкуренцията. Всъщност Apple вече има опит в създаването на оригинално съдържание с документални филми за Apple Music и дори самостоятелната версия на телевизионното шоу Carpool Karaoke, но новите й планове нямат никаква връзка с музиката и сегашните й видео продукти, а ще бъдат позиционирани като допълнително съдържание в музикалната й услуга, подобно на Prime Video на Amazon.

Въпросът е кой ще излезе жив от нея и един ли ще бъде големият победител Снимка: http://www.freeimages.com/ „Едно нещо е ясно, една услуга ще доминира“, твърди влиятелният американски критик и анализатор на музикалната индустрия Боб Лефсетз в скорошна публикация по темата за стрийминга на музика. В момента музиката безспорно е една интернет индустрия – повече от 70% от музиката, слушана през първите шест месеца от годината в САЩ, е била свалена от интернет или е слушана чрез стрийиминг, сочат последните данни на Nielsen SoundScan. А при интернет индустриите има тенденцията „победителят да получава всичко“. Това се случва с Google в сферата на търсачките, с YouTube при онлайн видео и с Facebook в областта на социалните мрежи, пише Quartz. Но този вид господство изисква време, а стриймингът на музика все още не е достигнал до този момент. Много играчи се конкурират за вниманието (и парите) на потребителите – от оригиналните услуги като Pandora и Spotify до новите услуги на най-големите технологични компании като Apple, Google и Amazon. Но кой в крайна сметка ще доминира в областта на музикалния стрийминг според Лефсетз? Ще има ли победител, кой ще бъде той и какво ще предопредели изхода от тази битка? Пейзажът С изключение на грамофонните плочи, които се радват на изненадващо връщане към живота, онлайн стриймингът е единствената част от звукозаписния бизнес, която отбелязва растеж в момента. Приходите от аудио стрийминг по заявка в САЩ са се увеличи с 52% през първите шест месеца на годината, докато тегленията на дигитална музика са намалели с 13 на сто. Продажбите на дискове пък са се сринали с 20%, твърдят от Nielsen. Но е изключително важно да се прави разлика между стрийминг услуги „по заявка“ (като Spotify) и интернет радио услуги (като Pandora). Те правят разходи за различни неща и са насочени към различни пазари. Най-общо казано услугите по заявка са аудио еквивалентът на Netflix. Те са създадени, за да заменят колекциите от дискове или iTunes, като позволяват на потребителя да избира отделни песни и да създава собствени плейлисти. Обикновено имат безплатна версия с реклами, като и абонаментна версия без реклами, която дава възможност за слушане и офлайн. В тази категория най-големият играч е Spotify. Услугата има 10 млн. абонати, които си плащат. Други известни играчи пък са Rdio, Deezer и Rhapsody. Разликата с интернет радио услугите е едва доловима. Обикновено може да се избере изпълнител или жанр, за да генерира автоматична „радиостанция“. Потребителят може да изслушва или да прескача песни, но не може да избере кои точно да влязат в плейлиста. Най-голямата подобна услуга в момента е Pandora Media, която по последни данни има 77 млн. потребители. Сред конкурентите ѝ са Slacker и TuneIn Radio. Spotify също пусна подобна услуга наскоро, но това не е основният ѝ бизнес. Пионка в една по-голяма игра Музикалният стрийминг е на път да се превърне в пионка в игра на шах на най-високо ниво, в която ще се включат истинските титани в технологичния свят. За тези компании музикалният бизнес не е цел сам по себе си, но е просто едно от парчетата в битката за контролиране на бъдещето на интернет. Apple се съгласи да похарчи 3 млрд. долара по-рано тази година, за да придобие Beats Electronics. Google наскоро купи Songza – услуга, за която някои смятат, че може да застраши Pandora. YouTube на Google, която мнозина не виждат като музикална услуга, но е най-големият уебсайт за стрийминг на музикални клипове по заявка, изглежда също е на ръба на стартирането на нова абонаментна аудио услуга. Amazon пък наскоро стартира свой стрийминг продукт – Amazon Prime Music. Той е безплатен за всички, които са се абонирали за премиум услугата на Amazon. Тези компании нямат предимството да са сред пионерите, което имат Spotify и Pandora, но имат някои огромни предимства, а именно много дълбоки джобове и малък натиск от страна на инвеститорите да печелят пари от музика. „Това е състезание, в което всеки иска да бъде пръв“, твърди Кейси Рий, асоцииран професор в Университета на Джорджтаън и вицепрезидент на Future of Music Coalition. “Победителят вероятно ще бъде компанията, които не зависи от самата стрийминг платформа“. Бизнесът не е голям... все още Дълбоките джобове на тези фирми ще бъдат важни, защото, докато потребителите не се насочат по-активно към музикалния стрийминг, никой няма да може да изкарва пари от подобен род услуги. Тук всичко се свежда до разходите за съдържание. Pandora е най-голяма услуга от всякакъв вид по отношение броя на потребителите. Освен това тя е и най-прозрачната, защото е публично листната на борсата и не е скрита сред операциите на по-голям конгломерат. Поради факта, че е радио услуга, макар и само в интернет, Pandora се нуждае от купуването на лицензи за музикално съдържание. Цените за тях се определят от правителството (или, ако е наложително, от съдилищата), точно както се случва и при традиционните радиостанции. Заради това, че е радио услуга, където слушането е пасивно, Pandora може да поддържа много по-малка музикална библиотека от услугите по заявка. Тя има около 1 млн. песни в библиотеката си, докато Spotify разполага с над 20 млн. От своя страна Spotify трябва да преговаря директно със звукозаписните компании и издателите, за да поддържа библиотеката си, която да отговаря на различните вкусове на потребителите, макар че голяма част от песните не са пускани никога. Така че разходите ѝ са по-големи. Това означава, че Pandora има много по-малко разходи в сравнение с останалите услуги. Тя е дала около 50% от приходите си миналата година за лицензни такси, докато при Spotify става дума за 70%. И все пак Pandora все още не успява да печели. След първичното ѝ публично предлагане в средата на 2011 г., компанията едва успя да генерира малка печалба през две тримесечия. През последните две фискални години тя загуби повече от 75 млн. долара. И въпреки това лейбълите и издателите може би завиждат на разрастващата ѝ се потребителска база и повишаването на цените на акциите ѝ, заради което агресивно се опитват да вземат повече пари от нея за авторски възнаграждения. За някои това е доказателство за структурните недостатъци в бизнес модела на Pandora. Други са убедени, че тя има светло бъдеще. В крайна сметка много от младите и бързо развиващи се компании са губили пари в началото. Анализаторът на Wedbush Securities Майкъл Пачтър твърди, че тя има ясен път към печалбите. Pandora плаща по-голяма част от разходите си за съдържание на база броя на стриймванията им и може да започне да печели като просто увеличи броя на рекламите, които пуска на всеки час. По този начин тя може да генерира повече приходи и малко да намали разходите си за лицензи и авторски възнаграждения. Освен това Pandora може да използва информацията, която има за своите слушатели, за да насочва към тях реклами, твърди Пачтър. На теория това може да ѝ позволи да таксува повече за реклами, отколкото традиционните радиостанции. От известно време Pandora проследява вкусовете на своите потребители, за да се опита да предскаже какви реклами да насочва към тях. Тя вече започна да пуска таргетиани политически реклами. Както Wall Street Jornal пише: “Pandora мисли, че знае дали сте републиканец”. Така че по време на предстоящите избори за конгресмени в САЩ слушателите на кънтри музика може да започнат да чуват повече тематични реклами на рпубликанците. Инвеститорите смятат, че биха могли да използат същия метод и когато става дума за корпоративните рекламодатели. Затруднението на Spotify Но дори и възможността на Pandora да генерира устойчиви печалби да е все още спорна, какво да кажем за Spotify, като се имат предвид по-високите разходи за съдържание, които тя има? Музикалните компании като Spotify, които работят “по заявка” не могат да генерират икономии от мащаба. “Това е уникално”, твърди анализаторът Джеймс Марч от Piper Jaffray. По думите му във всеки друг медиен бизнес, ако продаваш повече билети или имаш по-голям рейтинг, оперативният ливъридж е става огромен, но при стрийминга на музика, колкото по-популярен ставаш, толкова повече трябва да плащаш за лицензи и авторски права. За разлика от Apple или Google, Spotify не разполага с купища пари, на които да разчита в случай на провал. Тя трябва да стъпи на краката си сама и то бързо. Признаците, че се е насочила към първично публично предлагане изникваха през цялата година. Освен това компанията може да цели търговска продажба. Google разгледа възможността да купи Spotify в края на миналата година, съобщи тази седмица Wall Street Journal, въпреки че Кара Суишър от ReCode опроверга убедително слуховете. Марк Зукърбърг е фен на Spotify, а Facebook е единственият технологичен гигант, който не се е насочил към музиката, макар че няма информация тя да не се интересува от подобен ход. Бъдещето на музиката е… в Швеция Твърди се, че Spotify печели от години на родния си пазар в Швеция, където стриймингът на музика е по-често използвана услуга от където и да било другаде. Смята се, че 15% от шведите са потребители на Spotify, и носи 70% от приходите на музикалната индустрия в страната. Освен това Spotify разширява дейността си в големи, гъсто населени пазари, където заради причини, свързани с авторските права, Pandora не може да влезе. По-рано тази година Spotify пусна услугата си в Бразилия, а скоро се очаква да стори същото и в Русия. Надеждата е, че ако се разрасне достатъчно, парите, които ще останат след плащането на авторски възнаграждения, ще бъдат достатъчни, че да оставят инвеститорите удовлетворени. Слон в стаята През следващите месеци би трябвало да стане ясно какво се опитват да постигнат Apple и Google в областта на стрийминга на музика. Но Рий от Future Music Coalition смята, че шансовете вече са в тяхна полза, не само защото те могат да поемат високите разходи за авторски и лицензионни възнаграждения. Самостоятелните услуги “са услугите, които са най-уязвими, защото имат разходи за лицензирани и доставчиците на интернет услуги се опитват да поставят ограничения на потребителите във връзка с въпроса за интернет неутралитета”, твърди той. Което може да означава, че поради промените в американското законодателство, компаниите, предлагащи съдържание, могат да бъдат принудени да плащат на интернет доставчиците повече за стрийминг на аудио и видео съдържание до потребителите, за да няма досадни забавяния във връзката. Това ще окаже още по-силен натиск върху маржовете. Това не е първият път, в който музиката е използвана по този начин. Рий посочва, че в дните на дисковете, вериги като Best Buy продавали албуми с отстъпка, за да привлекат потребителите, а те пък да си купят камери и музикални плейъри. Технологичните гиганти вече правят нещо подобно. Услугата ITunes на Apple, която продава дигитални албуми, "принуждава" хората да си купят iPod или iPhone. Google се опитва да накара хората да използват нейните услуги колкото се може повече, така че да им показва контекстуални реклами. За Amazon музикалният стрийминг е просто още един начин компанията да убеди потребителите да платят 100 долара за година за услугата Prime. Ходът е начин компанията да накара клиентите да използват Amazon за почти всеки един продукт, който купуват. Активно срещу пасивно слушане Бъдешето на стрийминга зависи поне отчасти от това дали хората предпочитат сами да избират музиката (моделът на Spotify) или някой друг да избере за тях (моделът на Pandora). Анализаторът Лефсетз пише в последната си публикация, че “живеем в свят по зявка”, така че силата на Pandora ще отслабне, въпреки че услугата ще оцелее под някаква форма. “Има пазар за пасивното слушане, но не задвижван от алгоритми, а от хора”, добавя той. И победителят е… Никой не знае със сигурност. Но ако стриймингът продължи да се разраства и достигне нивата в Швеция, музикалният бизнес може да не се окаже обречен. Миналата година шведския пазар на музика нарасна за втора поредна година, тласкан именно от стрийминга. Потребителите там изоставят пиратството и купуването на музика, защото получават прост, прозрачен и евтин начин да стигнат до музиката. Credit Suisse прогнозира наскоро, че след повече от 15 години спад световният пазар на музика ще се върне към растежа през 2015 г., когато стрийминг услугите навлязат на 20% в десетте най-големи музикални пазара. Годишните разходи за абонамент за стрийминг (около 120 долара за Spotify и 100 долара за Beats) са доста над това, което средният потребител харчи за музика годишно - 50 долара. Ако стриймингът стане популярен, може би много хора биха могли да започнат да харчат повече за музика, отколкото когато и да било преди. investor.bg

Границите между софтуерните и хардуерните фирми продължават да се размиват Google и Apple - двата непримирими конкурента. Снимка: Getty Images News Четирите технологични гиганта - Apple Inc., Amazon.com Inc., Google Inc. и Facebook Inc. - от години прекрачват в териториите си, пише Wall Street Journal. През 2013 г. войната помежду им вероятно ще ескалира около два фронта: хардуерния бизнес и бизнеса с търсачките. Редица софтуерни гиганти, включително Google и Amazon, проявяват все по-сериозен интерес към бизнеса си с хардуер, за да подсилят лоялността на клиентите си и контрола си над софтуерните услуги, които предлагат, както и за да се възползват от приходите от този бизнес. Това още повече ще ожесточи сблъсъка им с Apple, който отвръща на удара, като хвърля все повече сили върху развитието на собствените си софтуерни продукти, за да ги отличи от тези на конкурентите. След като купи Motorola Mobility за 12,5 млрд. долара, Google планира да използва компанията за телефони, за да пусне свои собствени устройства с Android и да измести iPhone от водещите му позиции. От друга страна Amazon, която увеличи залозите във войната си с Kindle Fire на фронта на таблетите, също тества собствен телефон. В същото време и четирите фирми гледат на бизнеса с търсачките като на сериозна възможност да запазят клиентите си в дългосрочен план и да спечелят още повече от тях. Въпреки че Google е лидер в бранша от години, конкурентите му в момента искат да го изместят от тези позиции чрез продукти за търсене през смартфони и други устройства, както и редица услуги, които позволяват търсене на базата на препоръки от приятели. Основното оръжие на Apple е Siri – гласовият асистент, която отговаря на въпроси по теми като времето или спортните резултати от екрана на iPhone или iPad. Догодина компанията ще продължи да търси нови данни, за да подобри още повече услугата, като я направи достъпна за по-голям брой въпроси и търсения. На конференция през септември главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг посочи безбройните начини, по които приятели могат да дават полезни отговори на въпроси. Той заяви, че компанията ще разшири бизнеса си с търсачките догодина. Но четирите фирми се сблъскват и в други области - от електронната търговия до онлайн рекламите. Ето и прогнозите за технологичните гиганти на прага на 2013 г.: Apple – лидерът е под обсада През идната година Apple трябва да докаже, че може да играе в отбрана. По петите ѝ са конкурентите от Samsung Electronics Co. до Amazon, които имат известен успех. По данни на IDC делът на Apple на световния пазар на смартфони е намалял до 15% през третото тримесечие в сравнение с 23% през първото тримесечие на годината. Телефоните са само една от областите, където Apple трябва да внимава. Таблетите с Android също напредват спрямо iPad-ите. За да се защити, Apple, която през тази година стана най-скъпата компания в историята на САЩ, неотдавна пусна iPad Mini - по-евтин таблет, чиято цел е да се конкурира с огромния брой по-малки таблети, дебютирали на пазара. Но защитата сама по себе си не носи много. И така – къде може да очакваме атака от страна на калифорнийската компания? В хола. Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук заяви и "засиления интерес" на компанията към телевизията и посочи, че в момента тя тества телевизори с висока разделителна способност и обсъжда евентуални партньорства при разработката на set-top box устройства с компании за кабелна телевизия. Все още не е ясно дали това ще се случи догодина. Други области, където се очакват новини, са търсачките и Siri. Apple продължава да инвестира в гласовия си помощник, който отговаря на въпроси на потребителите за спортни резултати и друга информация. По-рано тази година Apple привлече шефа на отдела за търсачките в Amazon Уилям Стейжър. Google – битка срещу блокадите През тази година Google навлезе агресивно в нови територии, като се сблъска не само с основните си конкуренти, но и с фирми за кабелна телевизия и безжичен интернет. Догодина компанията ще работи още по-усилено, за да гарантира, че търсачката ѝ, сайтът за споделяне на видеоклипове YouTube и по-новите ѝ услуги като Google Wallet (която позволява на хората да използват смартфоните си като електронни портфейли) могат да достигнат потребителите, без да им пречи слаба интернет скорост или да бъдат блокирани от конкуренти. Това означава, че Google трябва да ускори дейностите, започнати през тази година, като например доставянето на високоскоростен интернет и видео до жилища в Канзас - прелюдия към разпространяване на услугата и на други места след 2013 г.; проучването на нови начини за контролиране на достъпа до безжичен интернет чрез партньорства, както и производството на смартфони и таблети чрез Motorola, които ще предоставят на компанията по-голяма роля при услугите, работещи с тези устройства. Google ще засили и производството на свързани с мрежата устройства за жилищата на хора, работещи под операционната система Android. В същото време Google предприема и дефанзивни ходове, за да се защити от конкурентите си в уеб пространството - Amazon и Facebook. Компанията работи с търговци, конкуриращи се с Amazon, като им помага да достигат до клиенти чрез търсачката. В борбата срещу Facebook Google насочва потребителите на своята търсачка, Gmail и други услуги към социалната мрежа Google+, която е смесица между Facebook и Twitter и позволява на хората да споделят новини, снимки, видеоклипове и друго съдържание. Facebook – ще се осмели ли Зукърбърг да навлезе на пазара на хардуер? 2012 г. бе годината на първичното публично предлагане за Facebook. Догодина фокусът на компанията ще е върху продължаващата трансформация на социалната мрежа в бизнес, съсредоточен върху мобилните устройства. През миналата година фирмата пренаписа мобилните си приложения, пусна мобилни рекламни продукти и промотира нови самостоятелни мобилни апликации, като например услугата ѝ за чат. Конкурентите искат да знаят също дали или кога Facebook ще навлезе в бизнеса с хардуер. Зукърбърг публично опроверга слуховете, че компанията разработва Facebook телефон, като определи подобен ход като "погрешна стратегия". Според запознати с делата на фирмата обаче социалната мрежа работи тясно с производители на телефони като HTC за разработка на смартфони. Очаква се компанията да засили и дейностите в сферата на търсачките. През този месец тя пусна нова мобилна услуга, която помага на потребителите да намират близки магазини чрез приятели и социалната мрежа. Електронната търговия също ще става все по-важна за Facebook, която развива неотдавна стартиралия си бизнес, наречен Gifts. Платформата, която позволява на потребителите да изпращат стоки, ваучери за подаръци за Starbucks например, и бисквити на свои приятели, е заплаха за Amazon, особено като се има предвид, че мрежата от партньори на Facebook се разраства. Amazon – атака срещу iPhone За Amazon 2013 г. може да е годината на дългоочаквания смартфон на компанията. Фирмата за електронна търговия тества устройството с азиатските си доставчици и е възможно то да излезе на пазара още в началото на идната година, твърдят запознати. Евентуален телефон на Amazon би засилил опита на фирмата с устройствата Kindle Fire HD и процъфтяващия ѝ бизнес с мобилни приложения, който в момента предлага над 60 000 приложения за Android. Подобно устройство би могло да отнеме и част от пазарния дял на iPhone и да конкурира производителите на смартфони с Android, като Samsung например. Устройството на Amazon вероятно ще бъде евтино и ще се продава с ниска печалба, но ще засили приходите на компанията от продажба на стоки от сайта Amazon.com, както и на електронни книги, игри и апликации. Amazon е по петите на Apple и на още един фронт: таблетите. Последната версия на Kindle Fire набира скорост и печели похвалите на критиците. Очаква се догодина фирмата да пусне още една евтина версия, която да задържи потребителите в екосистемата на компанията. investor.bg

Компании като Amazon, Facebook или Microsoft планират пускането на собствени телефони на пазара през 2013 година, което според експерти най-вероятно ще доведе до разгорещена ценова война. Facebook и Amazon най-вероятно ще обзаведат устройствата си с Android, докато Microsoft разбира се остава с Windows-Phone-8. Amazon и Microsoft ще се кооперират с Foxconn като хардуерен изпълнител, а Facebook ще заложи на HTC. Кооперация и с мобилни оператори Според анализатори, шансовете на тези компании да се етаблират на този пазар зависи преди всичко от кооперирането им с мобилните оператори, в противен случай биха споделили съдбата на Google Nexus от миналата година. Причината за това е факта, че въпреки името, хардуерния производител е един и същ. По този начин потребителите ще изберат например субсидирания HTC XXX вместо идентичния апарат носещ примерно името FacebookPhone продаван отделно по интернет. Шансове и пазарен дял Amazon вече доказа с Kindle и Kindle Fire, че марката продава, Според експерти имено това дава големи шансове на подобни компании. Определяща роля обаче играят преди всичко техните потребители. По този показател Facebook се нарежда на първо място в шансовете си да пробие в тази ниша, следван от Google и Amazon

Как Apple, Facebook, Amazon и Google налагат на световната мрежа своите закони Apple, Facebook, Amazon и Google ни показват често как да виждаме интернет света. Снимка: Getty Images News Отговорите на тези въпроси са плашещи: всичко е просто "тест". Или "статистика. Това е всичко". Така владетелитe оправдават действията си пред своите подчинени - не се притеснявайте, не трябва да знаете нищо. Който пита, той пречи. Точно това обаче е притеснително. Много притеснително. Тест. Статистика. Това са реакциите на служител на Facebook към критикуващи абонати на социалната мрежа. „Blockwart 2.0" и „а ла Щази", ядосват се те, защото Facebook ги е разпитвал за техните приятели. Компютърните системи на Facebook по-рано са забелязали някои потребители, които изглежда използват псевдоними вместо истинските си имена. Сега обаче на бизнес философията на компанията не пасва това, нейните абонати да имат тайни. Така Facebook нарежда преди няколко седмици на софтуера си да идентифицира приятелския кръг на заподозрените и да го пита: „Това ли е истинското име на вашия приятел"? Тест ли? Що за тест? Дали хората ще предадат доброволно приятелите си, ако даден софтуер ги подкани да го сторят, пише в свой анализ германският вестник Die Zeit. Разузнаването на Facebook е само един от многото случаи, в които водещи корпорации налагат на потребителите си със съмнителни правила за етика своите закони. Приблизително по същото време Apple отказа да пусне в магазина си сатирична игра, програмирана за iPhone от Фредерик Джейкъбс от Сан Франциско. Тя се нарича Angry Syrians и критикува с колоритен комикс бруталния режим на президента Башар ал-Асад. Защо не ѝ бе разрешено да се появи в сайта на Apple? Защото това можело да се обозначи като "опозоряващо, обидно“ съдържание, казва програмистът. Apple потиска политическо мнение? Колко често го прави? Или Amazon: в началото на юни компанията премахна черната книга за международната природозащитна организация WWF от своя магазин. В нея авторът Вилфрид Хюсман критикува близостта на организацията за опазване на околната среда до индустрията, очерта се и правен спор. Amazon забрани книгата още преди съдът да излезе с решение. Но това не означава ли, предвид пазарната мощ на Amazon, че всъщност един концерн по същество може да решава какво да четат хората и какво - не? Или Google, която филтрира резултатите от своята световна търсачка дори и с политически цели, понякога пренебрегвайки личните интереси на потребителите. Какво се случва? Някога интернет беше място на свободата, където можеше да се открият непознати светове и дори човек можеше да се загуби. Място, малко анархично и диво, но все пак свободно. Днес има Apple, Facebook, Google и Amazon. Четири американски концерна владеят интернет и заедно имат значителен дял от населението на света като клиенти. Те съчетават около 80 на сто от трансграничния трафик на данни. 40% от времето, което хората прекарват онлайн, е в страниците на голямата четворка. Facebook има десет пъти повече потребители от жителите на Германия. Google отговаря на 1 млрд. търсения на ден. Четирите концерна определят мрежата, наводняват я с идеологии, морал, идеи за добро и зло. Те са създали дигитален свят, който повече напомня един авторитарен Дисниленд, отколкото дива джунгла. Отчасти от самосебе си, отчасти принудени от някои правителства да създават факти и установени правила, които следва да се прилагат за всички. Така те вече са мощни машини за цензура и гардове на мисли. И инструменти за управление. А тези, които са управлявани? Докато членовете на поколението от 68-ма все пак се бунтуваха и се изправяха срещу властта на корпорациите и държавите, съпротивата на интернет общността отминава за няколко дни, като тази, насочена към подслушването на Facebook. Колкото по-силен и радикален е даден колективен онлайн изблик, толкова по-бързо той стихва. На по-голямата част от цифровите туземци им минава бързо и нещата отново се успокояват. "Хората искат следващото нещо", отсече директорът на Apple Тим Кук преди няколко дни. Дали в това изказване има нещо повече, отколкото само изявление за перспективите пред продажбите? Хората наистина просто искат следващото нещо? И нищо повече? Google & Сие. се показват като морално напрегнати библиотекари Разбира се, има ги и защитниците на гражданските права - Electronic Frontier Foundation, политическата дискусионна платформа netzpolitik.org, хакерите от Chaos Computer Club и защитниците на данни от FoeBuD. Те всички се борят за свобода и прозрачност. Но явно са изключение. Дигиталните дами и господа, които се възползват от безразсъдното свободно движение на потребителите и препредават данните им, остават затворени в себе си. Неправителствената организация "Прозрачност без граници" ги класира на дъното сред 105-те най-големи публично търгувани дружества в света, когато става дума за откритост и съпричастност в борбата срещу корупцията. Apple заема 91-о място, 95-о място е за Google, Amazon е на 99-о място непосредствено след енергийната компания "Газпром". Facebook не бе на борсата, когато списъкът бе създаден. Впечатлението, че са конспиративни организации, се подхранва от самите тях. В края на краищата Google отговаря на редица въпроси, особено по отношение на алгоритъма за търсене. Apple обаче отказа да отговаря на въпросите на журналистите. Amazon е пожелала да отговори на конкретно избрани въпроси, но не го прави. А Facebook отказва да коментира официално темата. Жалко, че се получава така. Хората трябва да преосмислят нещата. Преди около 2000 години Александрийската библиотека е съдържала цялото познание на древния свят. Пергаменти, папируси, глинени плочки - в египетския пристанищен град са съхранявани повече такива свидетелства от всяко едно друго място в древния свят, а по онова време много малко хора са имали достъп до наличното там знание. Google & Сие преди десетина години осигуриха на по-голямата част от човечеството в света достъп до познанието. Човек има нужда само от един компютър, за да се разходи в голяма дигитална библиотека, да се загуби, да се възхити на информацията, на гениите, на всички тези творби. Година след годинаGoogle & Сие строят крило след крило в библиотеката на света. Но междувременно строителите се превръщат във все по-морално напрегнати библиотекари, които си пазят ревниво рафтовете от онези, които биха искали да ги поразгледат. Apple го прави най-очевидно. Концернът понякога тайно заменя музиката на някои свои потребители: ако в текстовете на песните се съдържат предполагаемо обидни думи като „шибаняк“, то те може да бъдат заменени с версии на същата песен, в която не се появяват такива пасажи. Голи женски гърди не могат да се появят и на екрана на телефоните на Apple, дори и под формата на картина. В конкретния случай програмата за мобилни телефони показва просто гол портрет на немския експресионист Макс Бекман и рекламира по този начин изложбата „Жени“ в Пинакотеката в Мюнхен. Какво съдържание филтрира Apple, и какво - не? И защо? Франц Кафка описва в своя „Процес“ как един човек се опитва да се справи със система на произволни и самостоятелно позоваващи се правила. В случая на Apple става дума за милиони хора. Качеството само по себе си не е критерий за компанията. App Store съдържа повече от половин милион малки програми, включително и доста ненужни неща. В тази категория би могла да попадне и играта Phonestory, ако през есента на миналата година не бе предизвикала изхвърлянето от страна на Apple. В играта става дума за методите за производство на мобилни телефони. Така например играещите Phonestory трябва да охраняват работещи деца, които в мина в Африка копаят за редки суровини, вграждани в модерните смартфони. В друго ниво играчът трябва да хваща с помощта на платнище работници, които искат да се самоубият, скачайки от покрива на завода. Това вероятно е посланието, което е вбесило Apple. Защото компанията по онова време бе изложена на остри обвинения заради детския труд и самоубийствата на работници във фабрика в Китай - съвсем реални при това, припомня Die Zeit. В социалната мрежа Facebook въпросът има продължение: Концернът дори следи разговорите на своите производители, както съобщава агенция Ройтерс. При това компанията уж има благородни намерения - Facebook искала да попречи на възрастните да се промъкнат до непълнолетни със сексуални мотиви. Но дали това оправдава профилактичния механичен мониторинг на всички потребители? Facebook не пожелава да коментира въпроса официално. Условията и редът за ползване на интернет корпорациите са се превърнали в силата на закон, в който правата на участващите до голяма степен са изключени. Господстват търсенето и предлагането, изборът се заменя с потребителски решения. Така например германските потребители са се съгласили например с правилото, че мъжете в социалната мрежа може да показват гърдите си, но жените - не. Тук една американска компания налага своите неопуритански морални схващания на останалата част от света. Отвъд зърната на гърдите обаче са възможни доста неща. Дори изображение на мъж, застанал пред закопчана в белезници жена в булчинска рокля. Той е поставил крака си на гърба ѝ и замахва с пистолет в ръка. По моралните теми Facebook не взема отношение, а препраща към „стандартите на общността Facebook“. Все едно една общност може да развие стандарти! Или и това отново е само тест? Сърфиращите в интернет днес, отчасти доброволно, отчасти без да го осъзнават, участват в поредица от гигантски експерименти. При това винаги става дума за данни и за всичко, което може да се направи с тях. Вероятно няма друга интернет компания, която да експериментира повече с потребителите си, отколкото Google. Най-големият експеримент от този вид започва на 4 декември 2009 г. - и продължава и до днес. Google обяви по онова време персонализирано търсене за всички, тъй като то осигурявало по-добри и по-точни резултати. Така резултатите вече се съобразяваха с потребителите, първоначално по 57 критерия, днес по много повече. Не всички от тях търсещият може да види, да намери или да изключи. Така частта от света, която Google представя на своите потребители, става по-персонализирана. И същевременно доста по-малка. Това обаче се знае от малко потребители и затова представлява проблем. Днес алгоритмите все по-често определят каква информация да стига до крайния потребител. Светът е предварително подреден от привидно неподкупен и неутрален подход на математическа прецизност. Само че тя не е обективна и затова всеки би трябвало да има възможност да види своите данни, за да разбере как светът му се предопределя, какъв рейтинг му дава компютърът и защо. Алгоритъмът може да бъде оръжие Но Google пази своите алгоритми като истинско съкровище. Срещу това по принцип не може да се стори нищо, всяка компания има правото да защитава своята оперативна ценност. И Coca-Cola пази ревностно тайната рецепта за напитката си. Но алгоритъм, който засяга милиони човешки животи и мнения, не е просто кафява лимонада. Той може да бъде оръжие. Неговата разрушителна сила се разкрива бавно - дори и ако на първо време касае борбата срещу конкурентите. Органите за защита на конкуренцията в Индия, Аржентина и Южна Корея са завели дело срещу концерна. След дълго разследване европейският комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния заплашва да подаде т. нар. „изложение на възраженията“. Това ще бъде последната формална стъпка преди налагането на глоба. Според Брюксел Google е злоупотребил с господстващото си положение, и сега неохотно води преговори с комисията. Стратегията на Google обаче не се отнася само за компании. Когато преди няколко години компанията създаде своя атлас Street View, той събираше незаконно потребителски данни от частните радиомрежи. Последваха множество разследвания и Google трябваше да изтрие тези данни. Но сега Google признава пред националния орган по защита на данните в Обединеното кралство, че все още притежава „малко количество“ от тези данни. Но какво означава малко количество в случая? Компаниите трябва да спазват реда и закона. Но докато в западните демокрации Google понякога прекрачва правилата и законите, има диктатури и авторитарни държави с абсурдни изисквания. И в интерес на истината тук трябва да бъдат отчетени някои добри решения на концерните. В страни, където личната безопасност на потребителите е застрашена, те не предлагат услуги като например Gmail, за да не се налага да предоставят лични данни на авторитарни режими. В допълнение интернет компанията откровено споделя къде се цензурира и в кои държави е подложена на натиск. И все пак: в Китай Google блокира милиони сайтове, като например такива, в които се говори за Фалун Гонг, забранено и преследвано от правителството религиозно движение. В Тайланд са били заличени видеа на принадлежащия към Google видео сайт YouTube, за които се твърди, че обиждат тайландския крал. В Турция пък са блокирани десетки клипове, в които има изказвания срещу основателя на светската държава Ататюрк. В Бразилия блокирани са били четири акаунта в принадлежащата на Google социална мрежа, наречена Orkut. Това са били акаунти на политически активисти. Google обяви, че просто се е съобразила със съдебно решение. Индийските власти поискаха от Google да изтрие няколко видеоклипове на демонстрации и социално напрежение. Поне за няколко такива случаи компанията си признава. Тези случаи предизвикват размисли. И политиците и властите в Европа или Северна Америка се опитват да използват Google за ограничаване на свободите на отделните граждани. В Германия Google, според решение на съда, е цензурирала 898 вписвания в интернет форуми и блогове, които се отнасят до германските власти и техните служители. За какво конкретно е ставало дума, не е известно. Други искания в същата посока са били отхвърленти от Google. Така например американската полиция е искала да бъдат изтрити видеоклипове, в които се вижда как длъжностните лица действат брутално срещу демонстранти. Италианската полиция също е искала цензура – да се изтрие видеоклип, в който бившият премиер Силвио Берлускони е критикуван остро. Канадските власти са се опитали да изтрият видеоклип, в който гражданин пикае върху канадския си паспорт. Може да се спори за всеки един от тези случаи. Но е ясно, че интернет компаниите имат голямо значение за формирането на общественото мнение. И Amazon доказва това по впечатляващ начин – в афера от глобално вътрешнополитическо значение, което предизвика дипломатическа криза в Съединените щати в случая на WikiLeaks, наречен от държавния секретар Хилъри Клинтън "атака срещу международната общност". Ще стане ли Amazon асистент на американското правителство? WikiLeaks стана известен през 2010 г., след като публикува множество секретни документи на американските дипломати по целия свят. А WikiLeaks съхраняваше данни и в Amazon Web Services, сравнително нова услуга на онлайн търговеца на дребно, който освен останалите услуги отдава под наем изчислителна мощност и място за съхранение в мрежата. Когато малко по-късно Amazon преустанови отношенията си с WikiLeaks, въпросът бе наведе ли се американската компания, само защото правителството го поиска? Стана ли Amazon маша в ръцете на правителството срещу онези хора, които ѝ бяха клиенти? Тогава Amazon отрече да е била под натиск от страна на правителството. По-скоро WikiLeaks е нарушила условията и реда, според който наемателите на компютърни мощности трябва да държат правата над съхранявания материал, което разбира се е невъзможно в случая на тайна кореспонденция. Американският сенатор Джоузеф Либерман изказа ясно предупреждение по адрес на WikiLeaks. „Иска ми се Amazon да бе направила това по-рано“, каза политикът, който председателстваше по това време влиятелната комисия по вътрешна сигурност. „Аз ще питам Amazon за степента на отношенията им с WikiLeaks и за това какво те и други доставчици на интернет услуги да предприемат, за да се гарантира, че няма да са използвани за разпространение на открадната и класифицирана информация". През този ден стана ясно какво очакват водещите американски политици от родните интернет компании. Изведнъж светът се изправи не само пред въпроса какво може техниката. А и пред този как тази техника се направлява. От кого? С какви мотиви? С каква легитимация? И с какви последствия? Изведнъж се оказва, че някой може да си играе с хората. Че тази критична информация не е просто непроследима. Че екзотичните мнения, които не следят очаквания масов потребител, се отчитат за незначителни и се отблъскват. Че в даден момент читателят на електронна книга на свой ред е „четен“ от своето устройство. Какво би се случило, ако алгоритъмът на Amazon разбере, че значителен брой от читателите прелистват постоянно на точно определено място в една книга? Или престават да четат? Ще бъдат ли преработени книгите след публикуването им? Ще бъдат ли тогава романите издавани в безброй версии, защото навиците за четене на мнозинството ще се променят с течение на времето? Тогава къде остава изненадата, къде остава новото? Къде е радикалната идея, чийто социално трансформиращ характер е разпознат от само няколко потребители? Къде остава революцията, ако е необходимо да се случи? Трябва обаче да се признае, че всички членове на голямата четворка са частни фирми и могат да правят каквото си искат. Клиентът трябва да решава. Но има ли той все още избор? Няма реална алтернатива на Facebook, няма реални конкуренти на Google или Amazon. Apple все още трябва да се конкурира с телефоните на Samsung, но когато става дума за таблети, пътят трудно може да заобиколи Apple. От големината се ражда властта, а от там - отговорността. Обикновено като коректив действа конкуренцията, но такава в случая почти няма. А държавите се провалят, защото те са господари само в своята област, или защото те самите експлоатират дружествата. Apple, Facebook, Amazon и Google показват какво означава да живееш в едно глобално село. Това някога бе едно от най-големите обещания за информационната епоха. Сега точно това води до социална стъпка назад, заключава анализът на Die Zeit. investor.bg

Новият таблет Nexus 7 на Google изглежда копира ходовете на предшественика си Kindle Fire на Amazon. А дали това не е единственият начин за компаниите да останат конкурентни на пазара за таблети срещу безспорния лидер iPad на Apple, пита риторично в свой анализ MarketWatch. Изглежда стратегията на Google е да продава новото устройство на изключително ниска цена (може би дори на загуба или на цена около производствената), за да провокира интерес към разрастващата се екосистема на Android. Тя включва магазина за приложения Google Play, социалната мрежа Google+ и платформата за споделяне на клипове YouTube. Компанията планира да пусне в продажба седеминчовият таблет Nexus 7 идната сряда на цена от 199 долара. „Научавайки урока от Kindle Fire, Google разбра, че единственият начин да победи скъпоструващия iPad, е като се прицели към милионите потребители, които са готови си закупят по-малки и евтини таблети. След това тези клиенти ще бъдат запознати с други Android устройства, услуги на Google и всякакви бъдещи платени видеоуслуги на YouTube”, написа анализатора Джеймс МакКуайви от Forrester Research.Въпреки че операционната система Android беше успешен ход на пазара за смартфони, тя все още е неутвърдена при таблетите. Най-успешното устройство, което за момента може да се изправи срещу струващия 499 долара iPad, е Kindle Fire. Таблетът на Amazon, който се задвижва с Android, не може да надмине лидера, просто защото е приспособен да се „потопи“ в огромния магазин на Amazon за дигитални книги, видео и други стоки. Всеки технологичен гигант днес - от Apple, Amazon, Google, Facebook до Microsoft, се опитва да привлече колкото се може повече потребители към своите платформи. Единствената цел е да ги примамят на „технологичния“ си остров, от който след това никога няма да могат да си тръгнат. Типичен пример за това е решението на Microsoft да разработи свой собствен таблет, в допълнение на тези, които се произвеждат от партньорите им. Предстои да видим дали Google ще успее с новия Nexus 7. Но друг въпрос остава да бъде зададен. А именно - дали няма да станем свидетели на таблет и от Facebook? investor.bg

Американският онлайн гигант Google навлиза на пазара за изчислителни облаци и ще предоставя на своите корпоративни клиенти в бъдеще компютри и място за съхранение в многото си центрове за данни по целия свят, пише Wall Street Journal. Действието е насочено директно срещу уеб пионера и лидер на пазара на изчислителни облаци Amazon, както и срещу по-мудните в това отношение Microsoft и HP. В демонстрация по време на конференцията за разработчици Google I / O в Сан Франциско 600 000 процесори от центрове за данни на Google работиха заедно над изчисление на сложни взаимовръзки между човешките клетки на генома. А резултатът е налице само след секунди, вместо обичайните часове или дни, ако се използва собственият хардуер на Института по системна биология, който обхваща до 4000 ядра. Преди всичко по-малките компании и стартиращи предприятия вече използват под наем изчислителна мощ в мрежата, a днес в Силициевата долина на практика почти всички стартиращи фирми работят без собствен физически сървър. Точният брой на центровете за данни и сървъри в империята на Google е строго пазена тайна, но клиентите ще могат да наемат около 770 000 процесора едновременно, заяви в четвъртък в Сан Франциско концернът. Цените на услугите не бяха оповестени. Пазарен лидер в предоставянето на компютърни услуги в интернет е Amazon.com. Гигантът в търговията на дребно обаче крие финансовите си резултати от това разделение под дефиницията „други", така че може само да гадаем колко е оборотът. Във всеки случай той изглежда расте значително. През първото тримесечие на 2011 г. другите продажби са били в размер на 311 млн. долара, докато през първото тримесечие на 2012 г. вече са над 500 млн. долара, което представлява увеличение от почти 60%. Общите приходи за тримесечието са нараснали само с 34%. Пазарните изследователи от IDC смятат, че приходите на Amazon от изчислителни облаци тази година ще надхвърлят границата от 1 млрд. долара. Новата конкуренция в Силициевата долина ще засегне също така производителите на компютри и сървъри като HP и Dell. Така наречената „виртуализация“, преминаването на изчислителната мощност от собствения център за данни в „облака“, вече предвижда спад в продажбите на сървъри и персонални компютри. Затова Hewlett Packard и Dell работят в бързо темпо по посока това самите те да станат надежден доставчик на изчислителни облаци, за да не загубят своите корпоративни клиенти. Със своята услуга Azure и Microsoft се превърна в доставчик на „облак“. И в Редмънд обаче мълчат за данните от продажбите или печалбата. Според анализатори обаче Microsoft е далеч зад Amazon. Облачни стратегии наскоро обявиха и SAP и Oracle. * „Облакът“ е термин, обозначаващ използването на споделени ресурси, софтуер и информация, предоставяни на компютри и други устройства чрез интернет. investor.bg