Хейтърче да се наричам... ;)

[Severus]

в. Капитал - Веселин Трандов

В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек. който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България - появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно - с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.

За разлика от световния и европейски хейтър, който е по-скоро маргинална и специфична субкултура с не особено сериозни постижения, нашенската му разновидност е изключително плодовита и вдъхновена, с голям творчески заряд и многобройни представители. Най-вероятно причината е в добре известното българско черногледство (добре известно, разбира се, единствено за самите нас) – в страната, в която мрънкането и псуването на всички и всичко са национални спортове е нужна особена предприемчивост и находчивост, така че човек да бъде отбелязан като нещо повече от мрънкач.

Естествено всичко започва вкъщи и продължава от седем (според народното творчество) до петнайсет-двайсет (според мен) години. Докато си съвсем малко дете и задаваш въпроси с "какво", "как" и "къде", родителите се чувстват като истински духовни водачи, които всекидневно отварят пред теб нови и нови врати на познанието. Малко по-късно започваш да задаваш въпроси със "защо" и обхватът на отговорите постепенно се стеснява, а вратите все по-често се затварят с хлопване под носа ти. Някъде около шестата година основният процент отговори вече е от смисловата група на "защото така". В случай, че си вундеркинд и владееш езика на възрастните, ти им казваш: "Скъпи родители, смятам, че в отношенията ни прозира едно, меко казано, неуважение от ваша страна. Апелирам за повече разбиране, ако желаете да продължим мирното си съжителство и за в бъдеще". В случай обаче, че си обикновено шестгодишно хлапе и не владееш този език, ти започваш вместо това да хленчиш, да правиш фасони, да мрънкаш и изобщо да излагаш родителите си пред хората. Семето на бъдещия хейтър е посято.

Още по-късно тръгваш на училище. Там пред теб се открива необятното богатство от нюанси в човешките отношения, както и фактът, че "учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго" (дословен цитат от софийски гимназист). През цялото време, което ще прекараш в училище, ти така и няма да разбереш докрай, че много от учителите са просто комплексари, поставени в позиция, в която могат да избият комплексите си върху някого (учениците), нито, че цялата система на образование е базирана на потискане на индивидуалните качества, с цел добро средно ниво. Също така няма да разбереш защо учителите ти се подиграват, когато проявиш творчество и различно мислене, но ще стигнеш по емпиричен път до два съществени извода – че да мислиш различно е тъпо и че да се подиграваш на другите е яко. Бъдещият хейтър е обгрижван прилежно и, така да се каже, с любов.

Един ден малко внезапно се оказваш със статус "пълноправен гражданин" и откриваш, че най-трудното тепърва предстои. Оттук нататък си изправен пред две възможности – или да заемаш позиции по различните житейски въпроси (което за съжаление никой не ти е разрешил да се научиш да правиш), или да потънеш в посредственост, оставайки без собствено мнение. Пред пряката заплаха от второто ти си принуден да намериш трети (както ще се окаже – много лесен) вариант. Един нов и, общо взето, завършен хейтър се влива в редиците на младото българско "хейтърство". От тук нататък са нужни само упоритост и постоянство.

Малко отклонение: "В много отношения работата на критика е лесна. Ние не рискуваме нищо и в същото време се забавляваме за сметка на тези, които предлагат своята работа и самите себе си на нашата оценка. Ние преуспяваме благодарение на негативната критика, която е забавна за писане и четене. Горчивата истина, пред която трябва да се изправим ние, критиците, обаче, е, че в Голямата обща картина дори и най-незначителното кюфте вероятно има повече смисъл от нашата критика, която го е определила като "незначително".

Антон Его, кулинарен критик, персонаж от детския филм Рататуй

За разлика от критиката хейтването не носи в себе си търсене на нещо по-добро. Хейтването използва една много малка част от принципите на негативната критика, то е някакъв вид стилистичен похват. А самата дума хейтър влезе в българския език по една много проста причина – в него преди това нямаше отглаголно съществително от думата мразя. Причините за това може да са различни. Може би според българското мислене хората, които мразят, са жалки и не заслужават внимание. А може би според същото това мислене не е нужно да има наименование за хора, които са винаги недоволни, понеже вече си има такова – българи. Няма как да разберем, а и не е нужно – хейтърът всъщност не изпитва омраза в нормалния смисъл на думата, той изпитва удовлетворение от това, че някой друг се е почувствал зле без причина.

Да си хейтър е яко – внезапно минаваш от другата страна. От момчето или момичето, на което всички са се подигравали и което всички са мачкали, се превръщаш във величина, с която всички трябва да се съобразяват. Най-вероятно няма да ти помогне да правиш повече секс, но със сигурност ще бъдеш забелязан. Когато си хейтър, може да забравиш за всички свои житейски колебания, защото няма опасност да сбъркаш. Трябва обаче да си истински хейтър, а не обикновен мрънкач.

Оплюй всичко, което срещнеш по пътя си – дори нещото да се окаже стойностно, рано или късно някой ще му намери слабото място и тогава ти ще си онзи, който го е изхейтил пръв. Не се задоволявай с половинчато хейтване, старай се да хейтваш здраво, по възможност обекти, които не очакват или не заслужават изобщо това отношение. Бъди хейтър-вампир, задължително ги предизвикай да ти отговорят и да ти влязат в стила, направи ги свои последователи. Но, внимание, НИКОГА не излизай на светло, знаеш какво става с вампирите, попаднали на слънчева светлина. Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци.

[Grievous]

Част от това трябва да отиде в правилата.

[Alxx®]

Страхотно написана статия, за съжаление не е художествена измислица.

[alex.7777]

На всеки пети, има един такъв в БГ, много хубаво си живеем ние тука, баси и хората.Злоба, завист, предателство, станаха некви нормални отношения

[roll2puff]

"Прееби другарче" ни е националния спорт, то не е от вчера и от днес, нали знаете старата поговорка: Я не щем да ми е добре, важното е на Вуте да му е по-зле.

[kartichko]

Бахти тъпата статия. Нищо вярно няма. Кучето ми може да напише по-добра. Не знам защо го защитавате тоя тъп драскач. Бахти тъпото.

П. П. На всеки пет са ;D

[algor]

И аз като един истински хейтър да споделя, че въпросната статия ми напомня наскоро появила се една друга, в която незнайно как "автора" и се бил озовал на протестите в Гърция и множеството внимавало да не събудят българите.

Мога да се обоснова надълго и нашироко защо мисля, че написаното е простотийка, но надали някой ще ме прочете изобщо.

пп. "Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци."

Кой персонаж използва автора, щот верно съм жалък, но не съм съсухрен (все още) и сив, а и с двата си метра надали спадам към джуджетата. Откъм писъците обаче го докарвам, еле па в некои завършващи сексуални сцени.

[Severus]

.....

Мога да се обоснова надълго и нашироко защо мисля, че написаното е простотийка, но надали някой ще ме прочете изобщо.........

Аз бих те прочел. Ако ти се пише само за един читател, моля обоснови се

[kawabiker]

Статията е пълна с кривоизмислени и недодялано преразказани "булшитни"

Получи ми се мноо хейтърско и в стила на автора нали !? Ама това не е хейт , това се казва лично мнение , онова нещо което автора описва , че се проявява и се изгражда там някъде в младоста !

читател на @algor

Редактирано Юни 12, 2011 от kawabiker

[Severus]

От психоаналитична гледна точка:

В психоанализата Зигмунд Фройд определя омразата като желание да се унищожи източника на нещастие. В съвременните речници по психология, омразата се дефинира като " дълбока, трайна и интензивна емоция изразяваща се във враждебност и гняв към лице, група лица или обект. Повечето психолози считат омразата като по-скоро дълготрайно състояние, отколкото като проява на временна емоция.

Неврологични изследвания

Невронни корелации на омразата са били изследвани с ядрено магнитен резонанс. В този експеримент са сканирани мозъци на хора докато разглеждат снимки на мразени от тях личности или предмети ( например ябълка и Джъстин Бийбър ) Резултатите показват повишена активност в средната предна гънка, десния путамен, двустранната основа на премотора на мозъчната кора и т.н. (сложни медицински термини )

Поради това, изследователите считат, че когато хората изпитват омраза се активират строго специфични мозъчни процеси.

---------------

Абе с други думи, ако ви заболи глава да знаете от какво е

Моето мнение е следното:

Нормално е да се издразниш на някой или на нещо.

Важното, според мен е, това раздразнение да не ти стане хронично състояние

[kawabiker]

Нормално е да се издразниш на нещо , но варианта да го промениш за себе си и да не му се дразниш повече , най ми допада ! Ако не стане еб.. съм го , моем да пием моем и да не пием

[algor]

Аз бих те прочел. Ако ти се пише само за един читател, моля обоснови се

Разбира се, няма проблем.

Ще се опитам да бъда подробен, но определено този метод е качествено досаден.

Първо да спомена факта, че в българския език точно определение и превод на понятието "хейтър" няма. Всеки си го интерпретира както му е удобно, а в случая варианта на автора е угоден нему и поради това привържениците и противниците на написаното ще бъдат много. В контекста на тези мисли аз хейтър ли съм по отношение на написаното или не съм?!?! И за да изпреваря отговорите: не, не мразя автора и произведението му, а го намирам за словоблудкав вариант за изкарване на 20-30 кинта хонорар.

В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек. който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България - появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно - с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.

Още в началото автора се опитва да ни вмени правотата на своето тълкуване на понятието, което обаче го вкарва в едно противоречие, където всеки внимателно четящ започва да се чуди кое твърдение е вярното:

"Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого)"

И малко след това:

"Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого."

Е добре де - хейтърите последно СА или НЕ СА агресивни към някого или нещо?!?!

Продължаваме нататък:

За разлика от световния и европейски хейтър, който е по-скоро маргинална и специфична субкултура с не особено сериозни постижения, нашенската му разновидност е изключително плодовита и вдъхновена, с голям творчески заряд и многобройни представители. Най-вероятно причината е в добре известното българско черногледство (добре известно, разбира се, единствено за самите нас) – в страната, в която мрънкането и псуването на всички и всичко са национални спортове е нужна особена предприемчивост и находчивост, така че човек да бъде отбелязан като нещо повече от мрънкач.

Извинявам се, но това може да го напише човек, който не е ходил в чужбина, не е говорил с хора от други националности и не пише и чете в чуждоезични форуми.

Нима там хората не мрънкат? Нима там хората не псуват? Нима там хората не разводняват теми и постове в чатове, форуми и прочие? Нима там хората не протестират (това автора на писанието дали го приема като хейтърство)?

Спирам до тук и нека хората, които пишат в чужди форуми и общуват с различни по националност и пол люде да споделят прав ли съм или не съм.

Естествено всичко започва вкъщи и продължава от седем (според народното творчество) до петнайсет-двайсет (според мен) години. Докато си съвсем малко дете и задаваш въпроси с "какво", "как" и "къде", родителите се чувстват като истински духовни водачи, които всекидневно отварят пред теб нови и нови врати на познанието. Малко по-късно започваш да задаваш въпроси със "защо" и обхватът на отговорите постепенно се стеснява, а вратите все по-често се затварят с хлопване под носа ти. Някъде около шестата година основният процент отговори вече е от смисловата група на "защото така". В случай, че си вундеркинд и владееш езика на възрастните, ти им казваш: "Скъпи родители, смятам, че в отношенията ни прозира едно, меко казано, неуважение от ваша страна. Апелирам за повече разбиране, ако желаете да продължим мирното си съжителство и за в бъдеще". В случай обаче, че си обикновено шестгодишно хлапе и не владееш този език, ти започваш вместо това да хленчиш, да правиш фасони, да мрънкаш и изобщо да излагаш родителите си пред хората. Семето на бъдещия хейтър е посято.

Това може да е било факт, до преди 20-ина години, но сега картинката е коренно променена. Тоест от 1 до 80-годишни цялото семейно кралско войнство се подрусва в ритъма на морни кючеци и планини от силикон, бликащи от екрани и радиостанции и термини като "духовни водачи", "нови врати на познанието", "неуважение" и "излагане на родителите пред хората" не съществуват за масата от целокупния народ. Едно дете може да изложи родителите си пред други хора, ако не знае последните хитове на Преслава, Константин или не е гледало ТВ Планета цели 3 дни.

Още по-късно тръгваш на училище. Там пред теб се открива необятното богатство от нюанси в човешките отношения, както и фактът, че "учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго" (дословен цитат от софийски гимназист). През цялото време, което ще прекараш в училище, ти така и няма да разбереш докрай, че много от учителите са просто комплексари, поставени в позиция, в която могат да избият комплексите си върху някого (учениците), нито, че цялата система на образование е базирана на потискане на индивидуалните качества, с цел добро средно ниво. Също така няма да разбереш защо учителите ти се подиграват, когато проявиш творчество и различно мислене, но ще стигнеш по емпиричен път до два съществени извода – че да мислиш различно е тъпо и че да се подиграваш на другите е яко. Бъдещият хейтър е обгрижван прилежно и, така да се каже, с любов.

Тук направо немея и не заради друго, а заради "дословния цитат от софийски гимназист". Самия израз показва, че автора е съученик ако не на Ленин и Сталин, то поне на Лили Иванова.

Хора, знаете ли през какво преминава в днешно време един средностатистически учител и на какво е подложен? Знаете ли, че ако наистина не си обича работата няма как и 10 минути да остане в класната стая с изпразнените от смисъл и съдържание днешни младежи? Знаете ли, че е точно обратното - всеки един учител (те отдавна не са такива заради големите заплати и престижа) може да отиде да работи в кафенето или кръчмата и ще му е доста по-спокойно и ще си съхрани нервната система, без значение, че се занимава всяка вечер с алкохолици?!?!

Меко казано е тъпо да кажеш, че учителите (говоря за наши дни) са станали такива, защото нямало какво друго да станат...

Един ден малко внезапно се оказваш със статус "пълноправен гражданин" и откриваш, че най-трудното тепърва предстои. Оттук нататък си изправен пред две възможности – или да заемаш позиции по различните житейски въпроси (което за съжаление никой не ти е разрешил да се научиш да правиш), или да потънеш в посредственост, оставайки без собствено мнение. Пред пряката заплаха от второто ти си принуден да намериш трети (както ще се окаже – много лесен) вариант. Един нов и, общо взето, завършен хейтър се влива в редиците на младото българско "хейтърство". От тук нататък са нужни само упоритост и постоянство.

А бе я ме светнете вие, че на мен не ми е ясно.

Вие на 18 по всички житейски въпроси ли сте имали и сте заемали позиция?!?!

Естествено, че съм имал и мнение и съм изразявал (макар и по детски, разбира се) позиция, но определено не е било по всички въпроси, защото не съм имал житейски опит - а как, мамка му, да изразя мнение по житейските въпроси като нямам житейски опит?!?!

Мнението е едно, а позицията е друго.

Поне за мен.

Да не говорим колко много варианти има още пред пълноправните граждани, които дори не са споменати. Защо ли? Ами защото автора за пореден път няма изгода да бъде обективен до край, защото от самото начало така е тръгнал.

Нормално, разбира се.

За разлика от критиката хейтването не носи в себе си търсене на нещо по-добро. Хейтването използва една много малка част от принципите на негативната критика, то е някакъв вид стилистичен похват. А самата дума хейтър влезе в българския език по една много проста причина – в него преди това нямаше отглаголно съществително от думата мразя. Причините за това може да са различни. Може би според българското мислене хората, които мразят, са жалки и не заслужават внимание. А може би според същото това мислене не е нужно да има наименование за хора, които са винаги недоволни, понеже вече си има такова – българи. Няма как да разберем, а и не е нужно – хейтърът всъщност не изпитва омраза в нормалния смисъл на думата, той изпитва удовлетворение от това, че някой друг се е почувствал зле без причина.

Казах по-нагоре защо не съм съгласен, че трябва да сложим знак за равенство между хейтър и българин.

Или ако ще има такова, нека се добавят и англичани, гърци, италианци, французи, араби, американци, испанци, африканци и още поне 150 националности.

Да си хейтър е яко – внезапно минаваш от другата страна. От момчето или момичето, на което всички са се подигравали и което всички са мачкали, се превръщаш във величина, с която всички трябва да се съобразяват. Най-вероятно няма да ти помогне да правиш повече секс, но със сигурност ще бъдеш забелязан. Когато си хейтър, може да забравиш за всички свои житейски колебания, защото няма опасност да сбъркаш. Трябва обаче да си истински хейтър, а не обикновен мрънкач.

Оплюй всичко, което срещнеш по пътя си – дори нещото да се окаже стойностно, рано или късно някой ще му намери слабото място и тогава ти ще си онзи, който го е изхейтил пръв. Не се задоволявай с половинчато хейтване, старай се да хейтваш здраво, по възможност обекти, които не очакват или не заслужават изобщо това отношение. Бъди хейтър-вампир, задължително ги предизвикай да ти отговорят и да ти влязат в стила, направи ги свои последователи. Но, внимание, НИКОГА не излизай на светло, знаеш какво става с вампирите, попаднали на слънчева светлина. Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци.

Тук ще си позволя да отговоря с едно мнение на едно лице.

"Има много ефикасно оръжие срещу хейтърите, по-лошо от спам-листите и блокираните домейни. Дори да им спреш достъпа до твоята нива, те ще отидат да засеят бурените си другаде. Така че забраните не помагат. Помага тоталното игнориране на хейтъра. Той е толкова краен, рязък и несправедлив в нападките си, че ти просто се чувстваш длъжен да избухнеш и да му го върнеш тъпкано. Така докарваш хейтъра до душевен оргазъм, а всъщност трябва да му спреш „секса”. Онлайн изнасилвачи като хейтърите могат да бъдат унищожени единствено с пълно мълчание. Те също са творци, които чакат своето признание. Твоята омраза е наградата за техния умопомрачителен и безсмислен труд, за десетките часове прекарани в сеене на омраза по форуми, блогове, чатове и социални мрежи. Твоето мълчание е тяхната гибел. "

Не е необходимо да се опитваме да изкараме хейтърите на светло, а просто вместо да им отговаряме, да последваме съвета по-горе. Лошото е, че всички малко или много и често или по-рядко отговаряме на такива хейтърски писания и автоматично ако следваме логиката се превръщаме и ние в хейтъри.

И точно следвайки съвета, игнорирах хейтъра, в лицето на автора на темата.

Но опитвайки се да аргументирам мнението си, направо си се доказах като един утвърден хейтър.

пп. Ненавиждам статии, постове и мнения, в които някой слага целокупния български (или американски, шведски, унгарски, руски и т.н.) народ под един общ знаменател.

Личното ми мнение е, че българина не мрази. Той (една част от народа, разбира се) е просто една мързелива твар и като такава нормално е да завижда и гледа в канчето на съседа. Но всяка вечер същия българин заспива с една надеждичка в опияненото му от ракия съзнание, че на следващия ден ще стане чудото и той ще бъде вече един от онези преуспелите, ще кара новата S-класа и ще мачка силиконите на всички фолк - гърли, които ще лазят в краката му и ще се бият коя по-напред да му направи...вятър.

А в крайна сметка чудото се случва, когато просто се събуди, милия, без утвърденото в ежедневието главоболие и без нуждата от 2-3 бири, за да се почувства по-добре.

Имаме и прекрасни млади хора, както и такива, за които единствената цел е да не излязат от Син Сити.

Тези, които изразяват мнение против чалгата са хейтъри ли?

А тези, обичащи чалгата и изразявайки мнение против ученето те какви са?

ппп. Баси колко глупости съм изписал, не е истина...

Но четейки глупости (статията) няма как "като живея с вълци да не вия по вълчи".

За желаещите давам няколко линка, та да си четат в свободното време.

http://www.fashion-lifestyle.bg/subculture_broi22

http://www.politichesko.info/4961/Merakut-na-Durtiia-Heitur.html

http://martinmetodiev.com/my-opinion/hate/

http://bulgarialand.blog.bg/novini/2011/06/09/neshtastieto-da-si-heityr.762137

[Sladichuk®]

[Severus]

Благодаря за дългото четиво. Не съм убеден, че написаното от теб е 100% вярно, но поне със сигурност е забавно

Като чета чуждите форуми, определено считам, че в БГ процента на хейтърите е доста над средното ниво.

А дали скотските условия на живот са причина за толкова много хейт или хейта е довел до тези скотски условия - науката мълчи

Моята лична теория е следната.

Истинската причината за окаяното състояние на нашата държавица е крайно лошата генетична селекция, естествен резултат от злощастни исторически събития.

След близо 700-800г робство са оцелели само мишоците, дребните душици и нагаждачите. Тези, които са били човеци с главно "Ч", или са били убивани или са емигрирали. И така до наши дни.

Затова сме единствената държава, в която гражданското общество напълно отсъства. И не се учудвай, че се възхищаваме на айдуците, а учителите осмиваме.

На тази Земя не съществува по-покорен, неорганизиран, заблуден и ... (да се огранича дотук) народ.

Та така.

[Sladichuk®]

Два пъти

И само едно малко допълнение:

сме единствената държава, в която гражданското общество напълно отсъства

...На тази Земя не съществува по-покорен, неорганизиран, заблуден и ... (да се огранича дотук) народ.

...защото гражданско общество се гради от нация, състояща се от национално осъзнати индивиди, а не (както и сам добре си дефинирал) – "народ"...

"Нация" е нещо много по-различно от "етнос". Етнос, народ, значи общ произход, кръвна връзка. "Нация" е изкуствено конструирана гледна точка и това е гледище на свободата и равенството.

Тази гледна точка е изнамерена в края на 18-ти и началото на 19-ти век във Франция. "Ние, казват Сайес Робеспиер, Барас, а по-късно и Наполеон, не сме повече аристократи, буржоа и селяни. Не сме и католици и протестанти. Ние сме французи". Т.е. - хора, равни по естество и свободни в избора на общото си бъдеще. Това е велика идея, изгряла и за нас, българите, половин век по-късно.

Да се чувстваш българин не "по кръв", а по нация, значи да се мислиш за равен на останалите. И заедно да тръгнете накъдето сте решили, а не накъдето някой някога ви е предписал.

*****

...свободата и равенството се приплъзват и биват заместени с доминация и превъзходство. Било то над роми, турци, евреи, славяни - все тая... Тогава, за да се чувстваш свободен, трябва да си господар на някого, а за да бъдеш пълноценен - трябва да виждаш някого като по-долен.

Що е то „нация”?

И (в потвърждение, че явно не сме) – ето още малко повод за размисъл:

Въжетата от къщи ли да си ги носим или ги осигуряват профсъюзите (Как ни дресира пропагандата)

[blackmore]

ammcfc, съгласен съм с повечето от написаното от теб, но не разбрах какви мотиви имаш, за да си позволиш да категоризираш цял народ ( поколения обхващащи цели 500 години) като " мишоци" и пр.?

Друго, ако ти наричаш правото на всеки човек да учи(и в чужбина), работи( не безвъзмездно), емигрира, гурбетчийства, да притежава земя, да я обработва, да се храни от нея РОБСТВО, то какво би казал за един друг период - 1944-1989? Не мислиш ли, че използваният от теб термин би прилягал много повече на именно този период, когато с тези права са били облагодетелствани само червените "робовладелци"?

В никакъв случай не омаловажавам издевателствата и пролетите от турците кървища, но като се говори за сериозни теми като робството, мисля че човек трябва да е запознат напълно с дефиницията му. И ако се правят подобни анализи и заключения за даден период от историята, то в такъв момент е добре да се съпоставят и правата на хората(за съответните периоди).

Ако турското владичество е съсипало и обезверило българина, то комунизмът направо го е погребал.

[Severus]

1. Както виждаш съм написал 700-800г, което показва, че съм включил повечко мрачни периоди.

2. Разбира се, че не всички са "мишоци" - разбира се, че абсолютизирам и хиперболизирам нещата. Правя го, защото ме боли и не ми е безразлично.

[LUBECA]

Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани.

Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.

Елинор Рузвелт.