Опорочена ли е патентната система в технологиите?

[LUBECA]

Опорочена ли е патентната система в технологиите?

Дори да не следите технологичния свят отблизо, трудно е да не сте научили за делото между Apple и Samsung, което Купертино спечели това лято, тъй като то получи богат отзвук и в стандартните медии. Спокойно. Няма да продължаваме да ангажираме времето и вниманието ви с него. Всъщност фокусът, който повечето анализатори поставят върху конкретната вражда "Apple – Samsung" не е твърде добра идея, защото разглежда отделно събитие, без да го поставя в неговия контекст. Ако сте добре запознати с най-важната битка в патентното право, то вие сте наблюдавали парадигмите на патентната война, но вероятно не сте обърнали внимание на общите принципи, които ги определят.

Защо делата за суми с шест или дори девет нули стават все по-често срещано явление в технологичния свят в последните няколко години? Имат ли основание компаниите да действат по този начин, правилни ли са решенията на съда и, разбира се, изтъркания, но важен въпрос - печелят или губят потребителите? Невъзможно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но, както винаги, надяваме се да успеем да стимулираме вашите разсъждения по темата.

"Apple – Samsung" не е всичко

Безспорно патентната битка между Apple и Samsung успя да създаде най-голямо оживление и дори тези, които нямат нищо общо с технологичната индустрия, научиха за нея. Тя обаче не е първа, нито се състои от едно-единствено дело. Оценяваме, че вероятно не се вълнувате от юридическата, а по-скоро от концептуалната страна на събитията, така че няма да ви ангажираме с конкретика. Все пак, имайте предвид, че делото, което Apple спечели, целеше да се справи с патентните нарушения най-вече в Samsung Galaxy S иGalaxy S II и техните щатски варианти. В момента Тим Кук и компания са в процес на завеждане на дело срещу корейците за Galaxy S III и почти всички нови техни таблети, а трети процес пък е посветен на Galaxy Nexus.

Нека временно забравим за двата най-успешни производителя на смартфони и погледнем няколко години назад в технологичната индустрия. Ще открием доста патентни дела, които имат сравнително интересни особености. Повечето от тях обаче не достигнаха до спектъра на популярните медии, тъй като са твърде технически и, разбира се, тъй като не са свързани с две от най-горещите технологични компании в света.

През 2011 г. Nokia спечели дело срещу Apple и ябълките със сигурност плащат няколко долара на продаден iPhone след него. Google и Oracle бяха в изключително сериозна патентна битка по-рано тази година, предмет на която бе Android. През 2010 г. пък Kodak осъди Apple и RIM.Microsoft и Motorola също имаха патентни пререкания през същата година. Списъкът с патентни битки е толкова дълъг, че би било нездравословно да се опитаме да го преразкажем. Предлагаме ви просто да разгледате двете графики на PC World (кликнете за по-голяма версия). Първата представя делата при смартфоните, а втората - приблизителният брой на патентите на всички от въвлечените компании. Имайте предвид, че и двете графики не са твърде актуални, тъй като датират от началото на 2012 г.

Изводът, който би следвало да направим е, че патентните войни далеч не започват с Apple и Samsung.

Apple срещу всички?

Отново, създавайки си грешно мнение, съдейки по няколко от най-популярните дела в последните няколко години, огромна част от потребителите и дори по-лекомислените анализатори са на мнение, че Apple е патентен хегемон, който се изправя срещу цялата технологична индустрия и, казано накратко, иска да я обезсили напълно и да наложи монопол. Това съвсем не е така, макар в последната година делата, идващи от Купертино, наистина да зачестиха.

Делата срещу Apple всъщност са изключително много. Обикновено Ябълките печелят, но не са малко и случаите, в които адвокатите на компанията не успяват да убедят съдебните заседатели в правотата й. Самият Стив Джобс цитира Пабло Пикасо в известно интервю:

"Добрите художници копират, а великите крадат"

Друго грешно впечатление за Apple, което се създава изключително бързо е, че момчетата от Купертино имат най-голямата патентна база в индустрията. Логично е да си помислим това, имайки предвид колко дълга е историята на Apple и колко успешна и иновативна (макар някои да не мислят така) е по-голямата част от продуктовото й портфолио.

Истината обаче е доста по-различна - според патентната агенция IFI Claims през 2011 г. Apple е едва на 39-то място по брой патенти със 676 одобрени. Samsung, например, е на второ, с 4894.

Защо тогава Apple съди толкова много компании? Отговорът е прост - патентите на Apple са релевантни за съвременното състояние на индустрията. Докато голяма част от патентите на конкурентните компании се използват, но не са достатъчно масово използвани, за да се използват в съда, Apple държи ключов дял от най-важните и нови патентни в своята сфера. Разбира се, Nokia, например, има огромно патентно портфолио, свързано с комуникационни стандарти като GPRS, EDGE, UMTS и т.н. Образът на съвременния смартфон с голям сензорен дисплей и с един или няколко бутона под него обаче бе въведен именно от Apple.

Изводът е, че до голяма степен значение има не броят, е естеството на патентите.

Какво "може", а не какво "трябва" да се патентова

Ако смятате, че понятия като "морал" и "феърплей" са приложими в технологичната индустрия или в който и да е сегмент на голямата икономика, то помислете отново. Именно затова въпросът "Как може Apple да патентова Slide to unlock?" е доста добре поставен. Ако бяхте попитали "Трябва ли Apple да патентова Slide to unlock?" бихте звучали глупаво. Всяка идея на всяка компания, която може да бъде патентована според законодателството на съответната страна, бива патентована. Това се отнася дори за Google, чието мото е "Не бъдете зли". Момчетата от Маунтин Вю просто избягват да използват богатото си патентно портфолио в съда.

Друго наивно схващане е, че дадена компания може да патентова идеята на свой конкурент, ако той е пропуснал да го направи. Смехотворната част е глаголът "пропуснал". Предполагате ли, че в бизнеси за десетки милиарди долари, кой да е от технологичните играчи би пропуснал да патентова и най-малката си и незначима идея?

Патеното законодателство в САЩ е известно със свободата, която дава на компаниите. Първоначално то е създадено така, за да може да предпази интелектуалната собственост максимално добре, но мнозина смятат, че в наши дни то е твърде остаряло. Огромен проблем е несъвместимостта му с някои по-нови индустрии и, най-вече, със софтуерната. Патентите законодателства в останалите части на света, най-вече в страните от ЕС, са далеч по-ограничаващи в това какво може и какво не може да се патентова. Казано накратко, далеч по-лесно е да патентовате и най-малката си идея в САЩ, отколкото в Европа. Проблемът в случая е, че някои особености на американското патентно право, което отговаря за силициевата долина, където пък се случва огромен процент от иновацията в сектора, не работи в услуга на надграждането и еволюцията. Всички по-стари индустрии обаче показват, че прогресът не се базира на шокиращо нови идеи през кратки интервали от време, а на развитието и подобряването на една за десетилетия.

"И аз бих се сетил за това"

Един от най-често срещаните и най-абсурдни аргументи по темата обикновено е "И аз бих се сетил за това" или "Ами какъв друг начин има?". Тази идея у повечето потребители обикновено се дължи на факта, че те са наблюдавали използването и развитието на дадена технология или концепция за известен период от време и са свикнали с нея до такава степен, че не могат да си представят алтернатива.

Какъв друг начин за отключване на смартфон има освен Slide to unlock на Apple? Всъщност възможните варианти са безброй - погледнете към последните версии на Android и Windows Phone/Windows 8. Приближаването на снимки или уебстраници с два пръста може и да изглежда скучно и добре познато през 2012 г., когато всички съвременни устройства със сензорни дисплеи го използват, но през 2007 г. то бе революционно. И макар да сме виждали подобни технологии в не един футуристичен филм и дори като разработки на някои компании, няма как да отречем, че първият iPhone е устройството, което представи и наложи мултитъч.

Същото се отнася и за омнибокса на Google Chrome например. Със сигурност идеята за обединено поле за търсене, история, въвеждане на URL и др. се е обсъждала, преди Google да я представи в Chrome, но е неоспорим факт, че именно Маунтин Вю я наложи, за да може тя да става част от все повече браузъри в наши дни.

Примерите са много - ще се радваме да споделите още в коментарите.

Обобщено: нещата, които изглеждат очевидни и максимално близки до ума, всъщност не са такива. Те просто са толкова добре реализирани след безброй часове труд, оптимизации и подобрения, че се усещат естествени. Сами разбирате, че те не са се породили от нищото.

FRAND

Ако следите патентите войни по-отблизо, твърде вероятно е да сте чували термина FRAND. В САЩ той е по-известен като RAND, но значението на двете съкращения е идентично. Fair, reasonable, and non-discriminatory terms, или Честни, разумни и недискриминиращи условия е обобщаващо понятие за група от патенти и лицензи, които могат да се използват свободно или относително свободно от много компании, без те да имат дейна роля в създаването им. Обикновено FRAND патенти създават компаниите, които са членове на институции за обособяване на стандарти. Сами разбирате, че за да говорим за "стандарти", свободната и ненаказуема употреба трябва да бъде напълно разрешена. Някои патенти обаче задължително трябва да бъдат лицензирани под FRAND условия.

Медицинската и автомобилната индустрия са отлични примери за по-зрели сфери на икономиката, в които, казано накратко, първосигналните патентни войни са минало. Всички автомобилни технологии, които са дори най-непряко свързани с защитата на шофьора и пътниците, не могат да бъдат патентовани. Същото се отнася и за животоспасяващи лекарства, а макар и с известни уточнения - за всички лекарствени медикаменти, разбира се, с изключение на тези с козметични свойства. Именно на тези подобни на FRAND особености се дължи съществуването и свободното пласиране на генерични лекарства. Може би си спомняте, че ACTA (повече за неприетия документ - тук) се опита да попречи именно на този тип медикаменти.

След това недотам кратко отклонение е редно да отбележим, че технологичната индустрия все още е твърде незряла, за да приеме споделените патенти за правило вместо за изключение. Помага и фактът, че преобладаващата част от софтуерните и хардуерните иновации се случват в САЩ, чиято патентна система е всеизвестна със своите неясни правила и множество законови вратички, макар проблемът да е много по-сложен. Самият Стив Возняк, един от основателите на Apple, споделя, че би предпочел патентните на всички технологични компании да станат общи. "Уоз" смята, че това би ускорило хода на индустрията.

Губим или печелим?

Най-задаваният въпрос както от медии, така и от читатели обикновено е "Печелят или губят потребителите от патентните войни?". Отговорът му, разбира се, не може да се ограничи с една дума.

Най-простата идея е, че когато дадена компания загуби патентно дело, цените на засегнатите продукти или на всички продукти в портфолиото й ще скочат, за да се компенсират разходите. Ако решението на съда пък е загубилата страна да плаща на победителя дадена сума на всяко продадено устройство, проблемът ни се струва още по-директен. Пример за това е Apple, която със сигурност плаща на Nokia няколко долара на всеки продаден iPhone заради използвани 3G патенти. Microsoft пък печели повече от Android, отколкото от собствената си Windows Phone, защото всички нейни партньори (HTC, Samsung и др.) й плащат своеобразна "глоба" за нарушаване на ексклузивността. В технологичните среди тя е известна още като таксата Android - HTC например плаща на Microsoft 5 долара на всяко продадено Android устройство, защото преди години компанията се е съгласила да предлага само хардуер, работещ с операционни системи на Microsoft. Не е ясно какви са таксите за останалите парнтьори на Microsoft, но предполагаме, че са сходни. Сами разбирате, че мобилните подразделения на Samsung и HTC биха фалирали, ако разчитаха само на Windows Phone, така че плащането наAndroid глобата всъщност е неизбежно. Но потребителите ли са тези, които плащат тази глоба? По-скоро не.

Би било логично да очакваме цените на смартфоните и таблетите на Samsung да скочат, след като Apple осъди корейците за повече от милиард долара. Това обаче със сигурност няма да се случи. Защо? Защото компания като Samsung разполага с огромен финансов баланс, който лесно може да покрие съдебната загуба, без да се налага за нея да отговарят потребителите.

И все пак печеливши или губещи сме ние, потребителите, в патентните войни? Със сигурност някои хардуерни и софтуерни идеи вече са твърде масово навлезли, за да може коя да е компания да има ексклузивни права върху тях. По същата логика Mercedes-Benz би била единствената компания, предлагаща автомобили с двигатели с вътрешно горене в наши дни. Мултитъч и цялостният дизайн на съвременния смартфон, макар и наложен от Apple, вече е твърде широко разпространен. Идеята е "избягала" от автора си.

От друга страна патентните войни имат и силно положителен ефект върху пазара. Благодарение на ограниченията, които налагат патентованите концепции, компаниите са принудени да мислят по-креативно и да разработват алтернативи или изцяло нови решения, които от своя страна осигуряват по-голямо разнообразие и по-широк избор за потребителите. Спомнете си пазара на мобилни телефони преди 5 - 7 години. Дори от гледна точка на индустриален дизайн устройствата бяха в пъти по-интересни и различаващи се. Бихте ли предположили, че само няколко години по-късно няма да можете да различите смартфоните на повечето производители, докато не го погледнете отзад или не ги включите?

Патентите войни са сложна и пространна тема, която, подобно на повечето такива теми, не е е едностранна. Тя крие своите негативи и позитиви. Важно е друго: битките на IT гигантите в съда ни показват колко незряла е технологичната индустрия и колко дълъг път трябва да извърви тя до своята стабилност. Едно е сигурно - иновацията върви ръка за ръка с еволюцията.

Източник: HiComm