Топ Потребители

Никулденски

Плащането, чрез сметката за телефон за покупки с Apple ID, вече е налице в още седем страни по света. То позволява на потребителите да плащат покупките си в App Store, iTunes, Apple Books и Apple Music през сметката си към мобилния оператор. Apple постепенно пуска функцията на вълни от 2015 година насам, а последните добавени държави са Бахрейн, Камбоджа, Хърватия, Люксембург, Полша, Португалия и Румъния, с което броят им достигна 38. Опцията е налична и у нас и може да бъде активирана от настройките на Apple ID, където трябва да се избере Mobile Number. Така стойността на покупките ще бъде добавена към сметката ви за телефон. Има възможност да се избере и друг мобилен номер, освен вашия, като ще бъде изпратен код за потвърждение.

Nice[emoji3] Sent from my iPhone XS Max Dual using Tapatalk Pro

Студентът е безработен пияница, с който родата се гордее.

Моят часовник е Щатски и имам ЕКГ апп. Регионът и физическата ми локация е Дания, така че изглежда че наистина зависи само от серийния номер.

Sent from my iPhone XS Max Dual using Tapatalk Pro

Морско

Много зле на тъмно! Аз ли не знам как, но все едно е фотоапаратче от Битака [emoji85][emoji85][emoji2957][emoji2957] Sent from my iPhone XS Max Dual using Tapatalk Pro

Клозетна криза Преди около шест години с моята Нора все още се опознавахме – тя криеше змийската си натура, а аз липсата на умствено богатство. С все сили спрях звуковите вълни от тялото си, започнах да плюя в листо, а не на улицата, опознах употребата на приборите за хранене, не биех хората в асансьора... Единствената ми цел беше тя да ме припознае като рицар от четата на Сър Ричард I Лъвското Сърце. За три дни успях да си обезкосмя мишниците (с картофобелачката, че бикчетата нищо не правеха), после започнах да се къпя целия (даже с вода), подстригах си ноктите и носа, купих мокри кърпички за краката, а от зъбите си премахнах всички агнета. В крайна сметка я излъгах – първа целувка. След месец копулирахме. Какво тяло, братче... какъв огън... това бяха най-хубавите 20 секунди в живота ми. Измина една седмица от връзката ни, а аз все още симулирах културен характер и меча хигиена. Как ме гледаше само... като суров принц на черен кон с все доспехите и меча. Един ден реших да се направя на играч и я заведох на ресторант с морска кухня – от най-елитните, дае’а! Ядем миди, стриди, рачета и прочее простотии с люто и чесън. Страшна скъпотия, ама нали съм голямата работа. Пия малка водка, щото ще карам на връщане, че още не зная шофьорските умения на любимата (демек не ми се дава колата на някакво момиченце). Весели потегляме обратно. Нещо клокочи в мен. Имам чувството, че стомахът ми центрофугира. Първи контракции. Баш сега ли? Ооооххх... почва силно да напъва. В корема ми сякаш препуска глутница глигани. Натискам яко педала на газта – 140 по булеварда, а Нора се забавлява от скоростта до мен. Гъста пот избива по червата и челото ми. Стискам мощно, но краят се вижда. То се не издържа – ще се наакам пред богинята, майкооооооо... какъв позор, а тъкмо я прилъгах. В огледалото виждам как очите ми се белят от налягането – капилярите са набъбнали като бахур, а зениците ми са изплезени пред носа. Още малко, Исусе, още малко – почти сме пред нас, дай ми сили да не сторя грях. Аххх... гадовете от ВИК-то са разкопали улицата до вкъщи. Заебавам колата и с устрема на разстрелян в корема лъв бягам към входа (Юсеин Болт може само една картофена салата да ми направи). В асансьора се бия с юмруци в задника, мъчейки се отчаяно да намаля нагнетяването. Газовете ще избушат тръбите ми. С треперещи от конвулсии пръсти опитвам да отключа. Божеее... главичката му се е показала... Ужас – това са ключовете от колата. Коремът ме реже, всеки момент ще разцъфна. Гърчовете ме повалят на пода. Край – тук в коридора ще родя рожбата си. С последни сили на четири крака звъня по комшиите. Димитрови ги няма, Рая и Ачо не чуват, у Иванови ключалката превърта. С изкривена уста и кухи сълзи прошепвам: „Милене, идвам при теб в голяма нужда.” „Ммм... то хубаво, ма жената се къпе.” „Дай, побратиме, един вестник за подложка, ще свърша работа на терасата.” „Ъъъ... имам само от малките кръстословици.” Бог ми е свидетел, нямам избор – с шут разбивам вратата на банята, свалям гащите, отпускам изтощения мускул. Чува се само едно „дум”, а гейзерът от разплисканата вода умива лицето ми. Красиви ангели летят около мен... блаженство... Няма смисъл да пускам водата – от ускорението всичко се е изстреляло направо в канализацията. Шокирана съседката дори не е могла да се прикрие: „Данче, много хубава прическа...” Автор: Никола Крумов