Жестокият гений на Стив Джобс - на Бродуей.

"Дълги години вярвах, че те са само роботи за производството на моя iPod, iPhone, iPad..." Това е един от ключовите цитати в "Агонията и екстаза на Стив Джобс" - монологът на Майк Дейзи, с който Бродуей "почита" паметта на визионера на Apple скоро след смъртта му.

Оne-man show, което е нежно и убедително, когато главен герой е Джобс, но те изправя пред тъмната страна на Apple, когато актьорът е в ролята на журналист пред фабриката Foxconn, която произвежда красивите джаджи на Apple и в която миналата година имаше десетки самоубийства на работници.

На сцената брилянтният писател-актьор редува своята страстна и искрена почит към "култа Apple" с реалистични елементи за капиталистическата експлоатация. "Не, не са роботи, а десетки хиляди китайски работници и работнички, много от които на по 13 и дори 12 години", казва Дейзи за децата, които е виждал с очите си във Foxconn.

Дейзи говори за смъртта на Джобс с уважение: той е истински фен на Apple, компания, която според него е променила света, начините, по които живеем и общуваме, поставени в нови стандарти за стил в дизайна и уловени в по-рационална вселена. Компания, която само срещу няколкостотин (или хиляди) евро ни подарява делириум на всемогъщество.

С темпото на разказвач на трилър Дейзи разкрива в детайли образа на Джобс в рамките на компанията - от сензационно му отстраняване през 1985 г. и дългото изгнание до завръщането му на върха и жестокия му маниер на управление (където героят минава лесно от категорията на гениите в тази на идиотите).

Сценографията е перфектна: всичко в шоуто изглежда като възстановка на Дзен-Джобс естетиката, с която геният осветяваше новите продукти на Apple при предсатвянето им. А в постановката дори има един почти еротичен момент, в който актьорът обвързва всяка нова джаджа с нейния създател: "Обожавам миризмата на тези играчки, когато за първи път ги извадя от тяхната елегантна опаковка..."

Монологът на Дейзи продължава с равносметка: "Джобс беше една голяма пропусната възможност. Ако имаше човек с всички необходими ресурси - сила и кураж, визия и пари, хегемония и свобода - това беше той. Можеше да ги използва, за да промени не само технологична парадигма, а модела на капитализма. Ако той беше решил да има прозрачност за реалните условия на труд на работниците в Китай, цялата индустрия на планетата би трябвало да се адаптира и да му подражава" - точно както го следват в неговите дигитални революции.

Дейзи влиза и в кожата на работник от града-бункер Шенжен. Той не е успял да влезе във Foxconn, основната фабрика производител на електронни устройства по поръчка на много от най-големите световни технологични компании, разположена в южен Китай, където работят 920 000 души, но е интервюирал много служители. Видял е ужасно деформираните им ръце, събрал е доказателства за работното време (14 часа на ден) и за жестоко репресираните хора, посмели да стачкуват. "Аз видях момичета и момчета, които биха могли да изградят демокрация в Китай, но те са твърде заети да спазват темпото на изтощително производство."

После се превъплъщава в стар китайски работник, който гали IPAD и виждайки за пръв път блестящия екран, който той е направил, признава: "Магичен е...". А Дейзи заключва: "Ако откажете да се запитате какво има в и зад тази технология, сте осъдени да живеете един полу-съзнателен живот...".

Източник:

Alessandros