Премини към съдържанието
Ремонт на покриви | Ремонт на покриви цени | Хидроизолация на покриви

Четиримата интернет шерифи, които цензурират света


BulgarianSS
 Сподели

Recommended Posts

Как Apple, Facebook, Amazon и Google налагат на световната мрежа своите закони

0000139600-article3.jpg

Apple, Facebook, Amazon и Google ни показват често как да виждаме интернет света. Снимка: Getty Images News

Отговорите на тези въпроси са плашещи: всичко е просто "тест". Или "статистика. Това е всичко". Така владетелитe оправдават действията си пред своите подчинени - не се притеснявайте, не трябва да знаете нищо. Който пита, той пречи.

Точно това обаче е притеснително. Много притеснително.

Тест. Статистика. Това са реакциите на служител на Facebook към критикуващи абонати на социалната мрежа. „Blockwart 2.0" и „а ла Щази", ядосват се те, защото Facebook ги е разпитвал за техните приятели. Компютърните системи на Facebook по-рано са забелязали някои потребители, които изглежда използват псевдоними вместо истинските си имена. Сега обаче на бизнес философията на компанията не пасва това, нейните абонати да имат тайни. Така Facebook нарежда преди няколко седмици на софтуера си да идентифицира приятелския кръг на заподозрените и да го пита: „Това ли е истинското име на вашия приятел"?

Тест ли? Що за тест? Дали хората ще предадат доброволно приятелите си, ако даден софтуер ги подкани да го сторят, пише в свой анализ германският вестник Die Zeit.

Разузнаването на Facebook е само един от многото случаи, в които водещи корпорации налагат на потребителите си със съмнителни правила за етика своите закони. Приблизително по същото време Apple отказа да пусне в магазина си сатирична игра, програмирана за iPhone от Фредерик Джейкъбс от Сан Франциско. Тя се нарича Angry Syrians и критикува с колоритен комикс бруталния режим на президента Башар ал-Асад. Защо не ѝ бе разрешено да се появи в сайта на Apple? Защото това можело да се обозначи като "опозоряващо, обидно“ съдържание, казва програмистът.

Apple потиска политическо мнение? Колко често го прави?

Или Amazon: в началото на юни компанията премахна черната книга за международната природозащитна организация WWF от своя магазин. В нея авторът Вилфрид Хюсман критикува близостта на организацията за опазване на околната среда до индустрията, очерта се и правен спор. Amazon забрани книгата още преди съдът да излезе с решение. Но това не означава ли, предвид пазарната мощ на Amazon, че всъщност един концерн по същество може да решава какво да четат хората и какво - не?

Или Google, която филтрира резултатите от своята световна търсачка дори и с политически цели, понякога пренебрегвайки личните интереси на потребителите.

Какво се случва?

Някога интернет беше място на свободата, където можеше да се открият непознати светове и дори човек можеше да се загуби. Място, малко анархично и диво, но все пак свободно.

Днес има Apple, Facebook, Google и Amazon. Четири американски концерна владеят интернет и заедно имат значителен дял от населението на света като клиенти. Те съчетават около 80 на сто от трансграничния трафик на данни. 40% от времето, което хората прекарват онлайн, е в страниците на голямата четворка. Facebook има десет пъти повече потребители от жителите на Германия. Google отговаря на 1 млрд. търсения на ден.

Четирите концерна определят мрежата, наводняват я с идеологии, морал, идеи за добро и зло. Те са създали дигитален свят, който повече напомня един авторитарен Дисниленд, отколкото дива джунгла. Отчасти от самосебе си, отчасти принудени от някои правителства да създават факти и установени правила, които следва да се прилагат за всички. Така те вече са мощни машини за цензура и гардове на мисли. И инструменти за управление.

А тези, които са управлявани?

Докато членовете на поколението от 68-ма все пак се бунтуваха и се изправяха срещу властта на корпорациите и държавите, съпротивата на интернет общността отминава за няколко дни, като тази, насочена към подслушването на Facebook. Колкото по-силен и радикален е даден колективен онлайн изблик, толкова по-бързо той стихва. На по-голямата част от цифровите туземци им минава бързо и нещата отново се успокояват. "Хората искат следващото нещо", отсече директорът на Apple Тим Кук преди няколко дни. Дали в това изказване има нещо повече, отколкото само изявление за перспективите пред продажбите? Хората наистина просто искат следващото нещо? И нищо повече?

Google & Сие. се показват като морално напрегнати библиотекари

Разбира се, има ги и защитниците на гражданските права - Electronic Frontier Foundation, политическата дискусионна платформа netzpolitik.org, хакерите от Chaos Computer Club и защитниците на данни от FoeBuD. Те всички се борят за свобода и прозрачност. Но явно са изключение.

Дигиталните дами и господа, които се възползват от безразсъдното свободно движение на потребителите и препредават данните им, остават затворени в себе си. Неправителствената организация "Прозрачност без граници" ги класира на дъното сред 105-те най-големи публично търгувани дружества в света, когато става дума за откритост и съпричастност в борбата срещу корупцията. Apple заема 91-о място, 95-о място е за Google, Amazon е на 99-о място непосредствено след енергийната компания "Газпром". Facebook не бе на борсата, когато списъкът бе създаден.

Впечатлението, че са конспиративни организации, се подхранва от самите тях. В края на краищата Google отговаря на редица въпроси, особено по отношение на алгоритъма за търсене. Apple обаче отказа да отговаря на въпросите на журналистите. Amazon е пожелала да отговори на конкретно избрани въпроси, но не го прави. А Facebook отказва да коментира официално темата.

Жалко, че се получава така. Хората трябва да преосмислят нещата. Преди около 2000 години Александрийската библиотека е съдържала цялото познание на древния свят. Пергаменти, папируси, глинени плочки - в египетския пристанищен град са съхранявани повече такива свидетелства от всяко едно друго място в древния свят, а по онова време много малко хора са имали достъп до наличното там знание.

Google & Сие преди десетина години осигуриха на по-голямата част от човечеството в света достъп до познанието. Човек има нужда само от един компютър, за да се разходи в голяма дигитална библиотека, да се загуби, да се възхити на информацията, на гениите, на всички тези творби. Година след годинаGoogle & Сие строят крило след крило в библиотеката на света. Но междувременно строителите се превръщат във все по-морално напрегнати библиотекари, които си пазят ревниво рафтовете от онези, които биха искали да ги поразгледат.

Apple го прави най-очевидно. Концернът понякога тайно заменя музиката на някои свои потребители: ако в текстовете на песните се съдържат предполагаемо обидни думи като „шибаняк“, то те може да бъдат заменени с версии на същата песен, в която не се появяват такива пасажи.

Голи женски гърди не могат да се появят и на екрана на телефоните на Apple, дори и под формата на картина. В конкретния случай програмата за мобилни телефони показва просто гол портрет на немския експресионист Макс Бекман и рекламира по този начин изложбата „Жени“ в Пинакотеката в Мюнхен.

Какво съдържание филтрира Apple, и какво - не? И защо? Франц Кафка описва в своя „Процес“ как един човек се опитва да се справи със система на произволни и самостоятелно позоваващи се правила. В случая на Apple става дума за милиони хора.

Качеството само по себе си не е критерий за компанията. App Store съдържа повече от половин милион малки програми, включително и доста ненужни неща.

В тази категория би могла да попадне и играта Phonestory, ако през есента на миналата година не бе предизвикала изхвърлянето от страна на Apple. В играта става дума за методите за производство на мобилни телефони. Така например играещите Phonestory трябва да охраняват работещи деца, които в мина в Африка копаят за редки суровини, вграждани в модерните смартфони. В друго ниво играчът трябва да хваща с помощта на платнище работници, които искат да се самоубият, скачайки от покрива на завода. Това вероятно е посланието, което е вбесило Apple. Защото компанията по онова време бе изложена на остри обвинения заради детския труд и самоубийствата на работници във фабрика в Китай - съвсем реални при това, припомня Die Zeit.

В социалната мрежа Facebook въпросът има продължение: Концернът дори следи разговорите на своите производители, както съобщава агенция Ройтерс. При това компанията уж има благородни намерения - Facebook искала да попречи на възрастните да се промъкнат до непълнолетни със сексуални мотиви. Но дали това оправдава профилактичния механичен мониторинг на всички потребители?

Facebook не пожелава да коментира въпроса официално.

Условията и редът за ползване на интернет корпорациите са се превърнали в силата на закон, в който правата на участващите до голяма степен са изключени. Господстват търсенето и предлагането, изборът се заменя с потребителски решения.

Така например германските потребители са се съгласили например с правилото, че мъжете в социалната мрежа може да показват гърдите си, но жените - не. Тук една американска компания налага своите неопуритански морални схващания на останалата част от света. Отвъд зърната на гърдите обаче са възможни доста неща. Дори изображение на мъж, застанал пред закопчана в белезници жена в булчинска рокля. Той е поставил крака си на гърба ѝ и замахва с пистолет в ръка.

По моралните теми Facebook не взема отношение, а препраща към „стандартите на общността Facebook“. Все едно една общност може да развие стандарти!

Или и това отново е само тест?

Сърфиращите в интернет днес, отчасти доброволно, отчасти без да го осъзнават, участват в поредица от гигантски експерименти. При това винаги става дума за данни и за всичко, което може да се направи с тях.

Вероятно няма друга интернет компания, която да експериментира повече с потребителите си, отколкото Google. Най-големият експеримент от този вид започва на 4 декември 2009 г. - и продължава и до днес. Google обяви по онова време персонализирано търсене за всички, тъй като то осигурявало по-добри и по-точни резултати. Така резултатите вече се съобразяваха с потребителите, първоначално по 57 критерия, днес по много повече. Не всички от тях търсещият може да види, да намери или да изключи. Така частта от света, която Google представя на своите потребители, става по-персонализирана. И същевременно доста по-малка.

Това обаче се знае от малко потребители и затова представлява проблем.

Днес алгоритмите все по-често определят каква информация да стига до крайния потребител. Светът е предварително подреден от привидно неподкупен и неутрален подход на математическа прецизност. Само че тя не е обективна и затова всеки би трябвало да има възможност да види своите данни, за да разбере как светът му се предопределя, какъв рейтинг му дава компютърът и защо.

Алгоритъмът може да бъде оръжие

Но Google пази своите алгоритми като истинско съкровище. Срещу това по принцип не може да се стори нищо, всяка компания има правото да защитава своята оперативна ценност. И Coca-Cola пази ревностно тайната рецепта за напитката си.

Но алгоритъм, който засяга милиони човешки животи и мнения, не е просто кафява лимонада. Той може да бъде оръжие.

Неговата разрушителна сила се разкрива бавно - дори и ако на първо време касае борбата срещу конкурентите. Органите за защита на конкуренцията в Индия, Аржентина и Южна Корея са завели дело срещу концерна. След дълго разследване европейският комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния заплашва да подаде т. нар. „изложение на възраженията“. Това ще бъде последната формална стъпка преди налагането на глоба. Според Брюксел Google е злоупотребил с господстващото си положение, и сега неохотно води преговори с комисията.

Стратегията на Google обаче не се отнася само за компании. Когато преди няколко години компанията създаде своя атлас Street View, той събираше незаконно потребителски данни от частните радиомрежи. Последваха множество разследвания и Google трябваше да изтрие тези данни. Но сега Google признава пред националния орган по защита на данните в Обединеното кралство, че все още притежава „малко количество“ от тези данни. Но какво означава малко количество в случая?

Компаниите трябва да спазват реда и закона. Но докато в западните демокрации Google понякога прекрачва правилата и законите, има диктатури и авторитарни държави с абсурдни изисквания. И в интерес на истината тук трябва да бъдат отчетени някои добри решения на концерните. В страни, където личната безопасност на потребителите е застрашена, те не предлагат услуги като например Gmail, за да не се налага да предоставят лични данни на авторитарни режими. В допълнение интернет компанията откровено споделя къде се цензурира и в кои държави е подложена на натиск.

И все пак: в Китай Google блокира милиони сайтове, като например такива, в които се говори за Фалун Гонг, забранено и преследвано от правителството религиозно движение.

В Тайланд са били заличени видеа на принадлежащия към Google видео сайт YouTube, за които се твърди, че обиждат тайландския крал.

В Турция пък са блокирани десетки клипове, в които има изказвания срещу основателя на светската държава Ататюрк.

В Бразилия блокирани са били четири акаунта в принадлежащата на Google социална мрежа, наречена Orkut. Това са били акаунти на политически активисти. Google обяви, че просто се е съобразила със съдебно решение.

Индийските власти поискаха от Google да изтрие няколко видеоклипове на демонстрации и социално напрежение. Поне за няколко такива случаи компанията си признава.

Тези случаи предизвикват размисли. И политиците и властите в Европа или Северна Америка се опитват да използват Google за ограничаване на свободите на отделните граждани.

В Германия Google, според решение на съда, е цензурирала 898 вписвания в интернет форуми и блогове, които се отнасят до германските власти и техните служители. За какво конкретно е ставало дума, не е известно.

Други искания в същата посока са били отхвърленти от Google. Така например американската полиция е искала да бъдат изтрити видеоклипове, в които се вижда как длъжностните лица действат брутално срещу демонстранти.

Италианската полиция също е искала цензура – да се изтрие видеоклип, в който бившият премиер Силвио Берлускони е критикуван остро.

Канадските власти са се опитали да изтрият видеоклип, в който гражданин пикае върху канадския си паспорт.

Може да се спори за всеки един от тези случаи. Но е ясно, че интернет компаниите имат голямо значение за формирането на общественото мнение.

И Amazon доказва това по впечатляващ начин – в афера от глобално вътрешнополитическо значение, което предизвика дипломатическа криза в Съединените щати в случая на WikiLeaks, наречен от държавния секретар Хилъри Клинтън "атака срещу международната общност".

Ще стане ли Amazon асистент на американското правителство?

WikiLeaks стана известен през 2010 г., след като публикува множество секретни документи на американските дипломати по целия свят. А WikiLeaks съхраняваше данни и в Amazon Web Services, сравнително нова услуга на онлайн търговеца на дребно, който освен останалите услуги отдава под наем изчислителна мощност и място за съхранение в мрежата.

Когато малко по-късно Amazon преустанови отношенията си с WikiLeaks, въпросът бе наведе ли се американската компания, само защото правителството го поиска? Стана ли Amazon маша в ръцете на правителството срещу онези хора, които ѝ бяха клиенти?

Тогава Amazon отрече да е била под натиск от страна на правителството. По-скоро WikiLeaks е нарушила условията и реда, според който наемателите на компютърни мощности трябва да държат правата над съхранявания материал, което разбира се е невъзможно в случая на тайна кореспонденция.

Американският сенатор Джоузеф Либерман изказа ясно предупреждение по адрес на WikiLeaks. „Иска ми се Amazon да бе направила това по-рано“, каза политикът, който председателстваше по това време влиятелната комисия по вътрешна сигурност. „Аз ще питам Amazon за степента на отношенията им с WikiLeaks и за това какво те и други доставчици на интернет услуги да предприемат, за да се гарантира, че няма да са използвани за разпространение на открадната и класифицирана информация".

През този ден стана ясно какво очакват водещите американски политици от родните интернет компании. Изведнъж светът се изправи не само пред въпроса какво може техниката. А и пред този как тази техника се направлява. От кого? С какви мотиви? С каква легитимация? И с какви последствия?

Изведнъж се оказва, че някой може да си играе с хората. Че тази критична информация не е просто непроследима. Че екзотичните мнения, които не следят очаквания масов потребител, се отчитат за незначителни и се отблъскват. Че в даден момент читателят на електронна книга на свой ред е „четен“ от своето устройство. Какво би се случило, ако алгоритъмът на Amazon разбере, че значителен брой от читателите прелистват постоянно на точно определено място в една книга? Или престават да четат? Ще бъдат ли преработени книгите след публикуването им? Ще бъдат ли тогава романите издавани в безброй версии, защото навиците за четене на мнозинството ще се променят с течение на времето?

Тогава къде остава изненадата, къде остава новото? Къде е радикалната идея, чийто социално трансформиращ характер е разпознат от само няколко потребители? Къде остава революцията, ако е необходимо да се случи?

Трябва обаче да се признае, че всички членове на голямата четворка са частни фирми и могат да правят каквото си искат. Клиентът трябва да решава. Но има ли той все още избор? Няма реална алтернатива на Facebook, няма реални конкуренти на Google или Amazon. Apple все още трябва да се конкурира с телефоните на Samsung, но когато става дума за таблети, пътят трудно може да заобиколи Apple.

От големината се ражда властта, а от там - отговорността. Обикновено като коректив действа конкуренцията, но такава в случая почти няма. А държавите се провалят, защото те са господари само в своята област, или защото те самите експлоатират дружествата.

Apple, Facebook, Amazon и Google показват какво означава да живееш в едно глобално село. Това някога бе едно от най-големите обещания за информационната епоха. Сега точно това води до социална стъпка назад, заключава анализът на Die Zeit.

investor.bg

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Присъединете се към разговора

Можете да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате акаунт, влезте сега да публикувате с вашия акаунт.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...