Премини към съдържанието
Ремонт на покриви | Ремонт на покриви цени | Хидроизолация на покриви

Айфон и стържещ от глад стомах


algor
 Сподели

Recommended Posts

Айфон и стържещ от глад стомах

30.09.12 автор(и):

Труд, прочитания: 121003, коментари: 112

Image_1565919_2.jpg

ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах".

Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджади. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички - той не е привлекателен...

На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи.

Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го допроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е супер яко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя.

Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън, освен за работа.

Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш, и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство.

Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго.

Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм.

Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв глупак, на който колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката.

Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново.

Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада.

Не съм циганче. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра.

Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание.

Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене.

Циганските тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми.

Дали съм забравил мама ли?

Не, не съм!

Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба . Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и насилват. А тук имам всичко.

Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари?

Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се.

http://www.trud.bg/A...ticleId=1565918

Коментарите под публикацията в голямата си част изразяват мнение, че детето не може да е автор на написаното.

Тоест не, че не може, а че не е.

Стила бил като за обигран писател, с което донякъде съм съгласен, прочитайки разказа втори път.

А дали пък в последните години българина не се превръща в едно огромно отрицание на всичко и всички със знак плюс и дори истински положителното го отминава с пренебрежение или просто не го забелязва?!?!

Но въпреки това ми се стори интересно четиво, за да го споделя с вас. :smile:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Два пъти го прочетох, като още първия път , още в началото се усетих че ще става дума за кражба ( няма как да сложа ударение на 1-то А в думата )

Аз не съм сигурен , че това попада в графа "разказ" , написано доста интересно, но за мен доста ясно личи че е тинейджърска работа, взаимствана оттук оттам. Може аз да бъркам , но това е мое мнение , на база това което виждам всеки ден ( живея на 100 метра от училище и ми пушат редовно под балкона ) и това , което прочетох. Децата са напредничеви, много голяма част от тях са ангажирани с нелеките социалните проблеми на семействата им, което е доста жалко и болно, но това е нашата държава .

Редактирано от kawabiker
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Стила бил като за обигран писател,....

И на мен тъй ми се струва... Тоя накъсан изказ с кратки прости изречения, лаконичност, лишена от емоционални описателни прилагателни, типични за тийнейджър...

Това си е отработен похват на писател с практика. Която не се придобива с 13 годишен живот... Знам ли?

Иначе – въздействащо и истинско повествование. За съжаление.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък си мисля друго - някой от родителите му пише или поне е наясно, ударил е рамо и т.н. Не е невъзможно и да е някой бъдещ Йовков, знае ли човек. А, за материала/идеята - възможно е да има именно такъв съученик. От мен овации, без значение автора. Ако наистина е момчето, шапка свалям на родителите му.

Предложение 06:52 Четвъртък 04 октомври 2012

Ако това дете е автор на този текст, то трябва мигновено да бъде назначено на работа в "Труд", а по-голямата част от настоящата редакция ва вестника - уволнена!

Съгласен! :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Може и момчето да е написало разказа.Възрастта му е 13 години.Това ако не се лъжа е 7-ми клас.Предполагам да ходи на уроци по литература от 1-2 години,нали трябва да се кандидатства.За използвания речников запас-не е чак толкова високо ниво.Все пак след 7-ми клас преди трябваше да пишеш за невинната и всепоглъщаша любов в Ангелинка.Ок.Само аз ли в 7-ми клас имах за приоритети жоменка и мач.Имам чувството,че вече детството свършва кога на 10 ли??

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Имам чувството,че вече детството свършва кога на 10 ли??

Чак на 10?

Абсурд!

На 5 свършва, защото (ако не знаете) от две години вече ги карат децата да ходят на училище от тази възраст.

Отнеха им детството с тези експерименти, а борбата на училищата е да вземат (отново) повече бройки деца заради годишната субсидия.

Дали освобождават места в детските градини или друга е причината - не знам.

Но това е престъпление - да накараш деца, които не могат дупетата да си избършат сами да стават по тъмно и да привикват на умения, които и 8 годишните им е трудно...за какво говорим изобщо?!?!

Абсурд тотален...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Присъединете се към разговора

Можете да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате акаунт, влезте сега да публикувате с вашия акаунт.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...