Премини към съдържанието
Ремонт на покриви | Ремонт на покриви цени | Хидроизолация на покриви

Задава се епична битка за музикалния стрийминг


BulgarianSS
 Сподели

Recommended Posts

Въпросът е кой ще излезе жив от нея и един ли ще бъде големият победител

0000176849-article3.jpg

„Едно нещо е ясно, една услуга ще доминира“, твърди влиятелният американски критик и анализатор на музикалната индустрия Боб Лефсетз в скорошна публикация по темата за стрийминга на музика.

В момента музиката безспорно е една интернет индустрия – повече от 70% от музиката, слушана през първите шест месеца от годината в САЩ, е била свалена от интернет или е слушана чрез стрийиминг, сочат последните данни на Nielsen SoundScan. А при интернет индустриите има тенденцията „победителят да получава всичко“. Това се случва с Google в сферата на търсачките, с YouTube при онлайн видео и с Facebook в областта на социалните мрежи, пише Quartz.

Но този вид господство изисква време, а стриймингът на музика все още не е достигнал до този момент. Много играчи се конкурират за вниманието (и парите) на потребителите – от оригиналните услуги като Pandora и Spotify до новите услуги на най-големите технологични компании като Apple, Google и Amazon.

Но кой в крайна сметка ще доминира в областта на музикалния стрийминг според Лефсетз? Ще има ли победител, кой ще бъде той и какво ще предопредели изхода от тази битка?

Пейзажът

С изключение на грамофонните плочи, които се радват на изненадващо връщане към живота, онлайн стриймингът е единствената част от звукозаписния бизнес, която отбелязва растеж в момента. Приходите от аудио стрийминг по заявка в САЩ са се увеличи с 52% през първите шест месеца на годината, докато тегленията на дигитална музика са намалели с 13 на сто. Продажбите на дискове пък са се сринали с 20%, твърдят от Nielsen.

Но е изключително важно да се прави разлика между стрийминг услуги „по заявка“ (като Spotify) и интернет радио услуги (като Pandora). Те правят разходи за различни неща и са насочени към различни пазари.

Най-общо казано услугите по заявка са аудио еквивалентът на Netflix. Те са създадени, за да заменят колекциите от дискове или iTunes, като позволяват на потребителя да избира отделни песни и да създава собствени плейлисти. Обикновено имат безплатна версия с реклами, като и абонаментна версия без реклами, която дава възможност за слушане и офлайн. В тази категория най-големият играч е Spotify. Услугата има 10 млн. абонати, които си плащат. Други известни играчи пък са Rdio, Deezer и Rhapsody.

Разликата с интернет радио услугите е едва доловима. Обикновено може да се избере изпълнител или жанр, за да генерира автоматична „радиостанция“. Потребителят може да изслушва или да прескача песни, но не може да избере кои точно да влязат в плейлиста. Най-голямата подобна услуга в момента е Pandora Media, която по последни данни има 77 млн. потребители. Сред конкурентите ѝ са Slacker и TuneIn Radio. Spotify също пусна подобна услуга наскоро, но това не е основният ѝ бизнес.

Пионка в една по-голяма игра

Музикалният стрийминг е на път да се превърне в пионка в игра на шах на най-високо ниво, в която ще се включат истинските титани в технологичния свят. За тези компании музикалният бизнес не е цел сам по себе си, но е просто едно от парчетата в битката за контролиране на бъдещето на интернет.

Apple се съгласи да похарчи 3 млрд. долара по-рано тази година, за да придобие Beats Electronics. Google наскоро купи Songza – услуга, за която някои смятат, че може да застраши Pandora. YouTube на Google, която мнозина не виждат като музикална услуга, но е най-големият уебсайт за стрийминг на музикални клипове по заявка, изглежда също е на ръба на стартирането на нова абонаментна аудио услуга. Amazon пък наскоро стартира свой стрийминг продукт – Amazon Prime Music. Той е безплатен за всички, които са се абонирали за премиум услугата на Amazon.

Тези компании нямат предимството да са сред пионерите, което имат Spotify и Pandora, но имат някои огромни предимства, а именно много дълбоки джобове и малък натиск от страна на инвеститорите да печелят пари от музика.

„Това е състезание, в което всеки иска да бъде пръв“, твърди Кейси Рий, асоцииран професор в Университета на Джорджтаън и вицепрезидент на Future of Music Coalition. “Победителят вероятно ще бъде компанията, които не зависи от самата стрийминг платформа“.

Бизнесът не е голям... все още

Дълбоките джобове на тези фирми ще бъдат важни, защото, докато потребителите не се насочат по-активно към музикалния стрийминг, никой няма да може да изкарва пари от подобен род услуги.

Тук всичко се свежда до разходите за съдържание. Pandora е най-голяма услуга от всякакъв вид по отношение броя на потребителите. Освен това тя е и най-прозрачната, защото е публично листната на борсата и не е скрита сред операциите на по-голям конгломерат.

Поради факта, че е радио услуга, макар и само в интернет, Pandora се нуждае от купуването на лицензи за музикално съдържание. Цените за тях се определят от правителството (или, ако е наложително, от съдилищата), точно както се случва и при традиционните радиостанции. Заради това, че е радио услуга, където слушането е пасивно, Pandora може да поддържа много по-малка музикална библиотека от услугите по заявка. Тя има около 1 млн. песни в библиотеката си, докато Spotify разполага с над 20 млн.

От своя страна Spotify трябва да преговаря директно със звукозаписните компании и издателите, за да поддържа библиотеката си, която да отговаря на различните вкусове на потребителите, макар че голяма част от песните не са пускани никога. Така че разходите ѝ са по-големи.

Това означава, че Pandora има много по-малко разходи в сравнение с останалите услуги. Тя е дала около 50% от приходите си миналата година за лицензни такси, докато при Spotify става дума за 70%.

И все пак Pandora все още не успява да печели. След първичното ѝ публично предлагане в средата на 2011 г., компанията едва успя да генерира малка печалба през две тримесечия. През последните две фискални години тя загуби повече от 75 млн. долара. И въпреки това лейбълите и издателите може би завиждат на разрастващата ѝ се потребителска база и повишаването на цените на акциите ѝ, заради което агресивно се опитват да вземат повече пари от нея за авторски възнаграждения.

За някои това е доказателство за структурните недостатъци в бизнес модела на Pandora. Други са убедени, че тя има светло бъдеще. В крайна сметка много от младите и бързо развиващи се компании са губили пари в началото. Анализаторът на Wedbush Securities Майкъл Пачтър твърди, че тя има ясен път към печалбите. Pandora плаща по-голяма част от разходите си за съдържание на база броя на стриймванията им и може да започне да печели като просто увеличи броя на рекламите, които пуска на всеки час. По този начин тя може да генерира повече приходи и малко да намали разходите си за лицензи и авторски възнаграждения.

Освен това Pandora може да използва информацията, която има за своите слушатели, за да насочва към тях реклами, твърди Пачтър. На теория това може да ѝ позволи да таксува повече за реклами, отколкото традиционните радиостанции.

От известно време Pandora проследява вкусовете на своите потребители, за да се опита да предскаже какви реклами да насочва към тях. Тя вече започна да пуска таргетиани политически реклами. Както Wall Street Jornal пише: “Pandora мисли, че знае дали сте републиканец”. Така че по време на предстоящите избори за конгресмени в САЩ слушателите на кънтри музика може да започнат да чуват повече тематични реклами на рпубликанците. Инвеститорите смятат, че биха могли да използат същия метод и когато става дума за корпоративните рекламодатели.

Затруднението на Spotify

Но дори и възможността на Pandora да генерира устойчиви печалби да е все още спорна, какво да кажем за Spotify, като се имат предвид по-високите разходи за съдържание, които тя има?

Музикалните компании като Spotify, които работят “по заявка” не могат да генерират икономии от мащаба.

“Това е уникално”, твърди анализаторът Джеймс Марч от Piper Jaffray. По думите му във всеки друг медиен бизнес, ако продаваш повече билети или имаш по-голям рейтинг, оперативният ливъридж е става огромен, но при стрийминга на музика, колкото по-популярен ставаш, толкова повече трябва да плащаш за лицензи и авторски права.

За разлика от Apple или Google, Spotify не разполага с купища пари, на които да разчита в случай на провал. Тя трябва да стъпи на краката си сама и то бързо. Признаците, че се е насочила към първично публично предлагане изникваха през цялата година.

Освен това компанията може да цели търговска продажба. Google разгледа възможността да купи Spotify в края на миналата година, съобщи тази седмица Wall Street Journal, въпреки че Кара Суишър от ReCode опроверга убедително слуховете. Марк Зукърбърг е фен на Spotify, а Facebook е единственият технологичен гигант, който не се е насочил към музиката, макар че няма информация тя да не се интересува от подобен ход.

Бъдещето на музиката е… в Швеция

Твърди се, че Spotify печели от години на родния си пазар в Швеция, където стриймингът на музика е по-често използвана услуга от където и да било другаде. Смята се, че 15% от шведите са потребители на Spotify, и носи 70% от приходите на музикалната индустрия в страната.

Освен това Spotify разширява дейността си в големи, гъсто населени пазари, където заради причини, свързани с авторските права, Pandora не може да влезе. По-рано тази година Spotify пусна услугата си в Бразилия, а скоро се очаква да стори същото и в Русия. Надеждата е, че ако се разрасне достатъчно, парите, които ще останат след плащането на авторски възнаграждения, ще бъдат достатъчни, че да оставят инвеститорите удовлетворени.

Слон в стаята

През следващите месеци би трябвало да стане ясно какво се опитват да постигнат Apple и Google в областта на стрийминга на музика. Но Рий от Future Music Coalition смята, че шансовете вече са в тяхна полза, не само защото те могат да поемат високите разходи за авторски и лицензионни възнаграждения. Самостоятелните услуги “са услугите, които са най-уязвими, защото имат разходи за лицензирани и доставчиците на интернет услуги се опитват да поставят ограничения на потребителите във връзка с въпроса за интернет неутралитета”, твърди той.

Което може да означава, че поради промените в американското законодателство, компаниите, предлагащи съдържание, могат да бъдат принудени да плащат на интернет доставчиците повече за стрийминг на аудио и видео съдържание до потребителите, за да няма досадни забавяния във връзката. Това ще окаже още по-силен натиск върху маржовете.

Това не е първият път, в който музиката е използвана по този начин. Рий посочва, че в дните на дисковете, вериги като Best Buy продавали албуми с отстъпка, за да привлекат потребителите, а те пък да си купят камери и музикални плейъри.

Технологичните гиганти вече правят нещо подобно. Услугата ITunes на Apple, която продава дигитални албуми, "принуждава" хората да си купят iPod или iPhone. Google се опитва да накара хората да използват нейните услуги колкото се може повече, така че да им показва контекстуални реклами. За Amazon музикалният стрийминг е просто още един начин компанията да убеди потребителите да платят 100 долара за година за услугата Prime. Ходът е начин компанията да накара клиентите да използват Amazon за почти всеки един продукт, който купуват.

Активно срещу пасивно слушане

Бъдешето на стрийминга зависи поне отчасти от това дали хората предпочитат сами да избират музиката (моделът на Spotify) или някой друг да избере за тях (моделът на Pandora). Анализаторът Лефсетз пише в последната си публикация, че “живеем в свят по зявка”, така че силата на Pandora ще отслабне, въпреки че услугата ще оцелее под някаква форма.

“Има пазар за пасивното слушане, но не задвижван от алгоритми, а от хора”, добавя той.

И победителят е…

Никой не знае със сигурност. Но ако стриймингът продължи да се разраства и достигне нивата в Швеция, музикалният бизнес може да не се окаже обречен. Миналата година шведския пазар на музика нарасна за втора поредна година, тласкан именно от стрийминга. Потребителите там изоставят пиратството и купуването на музика, защото получават прост, прозрачен и евтин начин да стигнат до музиката.

Credit Suisse прогнозира наскоро, че след повече от 15 години спад световният пазар на музика ще се върне към растежа през 2015 г., когато стрийминг услугите навлязат на 20% в десетте най-големи музикални пазара.

Годишните разходи за абонамент за стрийминг (около 120 долара за Spotify и 100 долара за Beats) са доста над това, което средният потребител харчи за музика годишно - 50 долара. Ако стриймингът стане популярен, може би много хора биха могли да започнат да харчат повече за музика, отколкото когато и да било преди.

investor.bg

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Много добре е описано положението. Само липсва отбелязването на един дребен детайл: Гугъл, Епъл и Сони ще предложат затворен кръг, за разлика от останалите: устройство за просвирване с топ качество, акаунт, абонамент и услуга(музика/филми/софтуер, в частност). В предлагането на такъв комплекс от услуги, Сони са много напред, макар делът им от общия пазар да не е висок. Епъл догонват с мощни темпове, защото притежават най - популярния смартфон в света, най - големия магазин за музика( и авторски права, съответно) и топ качество при слушалките. Гугъл ще видим къде се бута, има време.

П.П. Не отписвайте Амазон. Те куцат откъм устройства, но притежават най - могъщата интернет база за складиране на данни, най - мощните магазини онлайн и много способен, и много амбициозен CEO(който е жив, между другото).

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм много доволен от Spotify, но Епъл направят ли алтернатива с още повече благинки и обвързаност в еко-системата им, няма да се колебая да сменя. За момента iTunes Match не може да се мери с другите. Откакто Spotify тръгна в БГ, туньо не съм го и отварял. Амазон и да направят нещо, нас няма да ни огрее, защото никога няма да има amazon.bg. Дано Netflix ни пуснат в близките години..

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Епъл догонват с мощни темпове, защото притежават най - популярния смартфон в света, най - големия магазин за музика( и авторски права, съответно) и топ качество при слушалките.

Да, може да са по-добри от тези на конкуренцията (давани с устройства), но са дооста далеч от топ качество...

Въпросът е кой ще пусне масово стрийм с lossless качество. 320-ката на Spotify Premium става докато слушам с тапичките в метрото, ама е далеч от качествен звук...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

И това е вярно. Само, че скоростите на мобилния нет трябва да отскочат сериозно за да стане. Стриймингът е евтин като услуга, но и има защо да е така. :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Присъединете се към разговора

Можете да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате акаунт, влезте сега да публикувате с вашия акаунт.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...