Футбол - коментари, предстоящи мачове, трансфери и др.

[BulgarianSS]

Култова закана след световния скандал: Батков заплаши с оставка (ВИДЕО).

Прочети повече на: http://www.sportal.bg/news.php?news=451563

Интересно само от къде са му милионите на въпросният господин...

Sent from my iPhone using Tapatalk

[Alxx®]

Питай Чорни

[ayl]

В крайна сметка въпроса защо запалянковците съблякоха Петев снощи гол намери своя отговор: Защото на Герена не са виждали гол от много време и им е писнало .

[Asen_77]

И все пак нещо спортно в темата, Петев няма да е треньор на Левски.

http://gong.bg/view_article.php?article_id=377439

[hidalgo]

#съблечисебе

Цирк Балкански пасти да яде.

[eek]

Безпомощността води до агресия

[The Shaman]

От футбол не разбирам, но си мисля, че ако бяхме в нормална държава, подобни олигофрени щяха да лежат в някоя килия! Тук обаче ги канят на събеседване, че и ги питат кое, как да става!

[hidalgo]

Tи смятай нивото на тия дето ги канят тогава...

[Asen_77]

Добре режисиран сценарий, постигнал целта си. Да видим това до къде ще доведе. Реалностите за мен са следните - чужд треньор много трудно може да направи нещо в България. Тоя цирк трябва да го познаваш отвътре, за да можеш да бъдеш част от него. За българските треньори, който в момента можеха да поемат отбора Петев беше от привидно най-добрите избори. Дали за добро или за лошо, поради послединте случки няма да бъде той. Дали е постигнал той успехите в Лудогорец, или помощта от страни е допринесла повече от уменията му си остава за всеки да прецени сам за себе си. От свободните треньори в момента избора не е голям и честно казано между него, кокала или Вуцов, той беше единствения нормален избор. Ако вчера на тази случка с фанелката беше Кокала, щеше да има батални сцени, не че подкрепям действията на Петев в случая. След всичко това единственото което биха приели феновете е това което се случва - Тони Здравков и помошници Топузаков и Христов ( двамата нямат тапия за треньори в А група ). А дали това ще е печеливша комбинация, времето ще покаже. Дано най-накрая се спре с постоянните планове за титла на всяка цена и се оставят на мира да опитат да направят нещо в Левски. Още от 1994-та година се доказа нещо което важи за България с пълна сила - не е важно колко е добър треньора, важно е да може да ги надъха и стимулира да излезнат и да има за какво да играят. Тогава Чичо им беше казал момчета Вие си знаете, аз няма какво да ви казвам - хоп четвърти в Света. Като Левскар много ме боли от случващото се и изобщо не мога да приема простотията която направиха вчера, тази група платени фенове. Дано все пак случилото се наистина да постигне ефекта, да има осъзнаване и реализиране на правилна политика занапред. Времето ще покаже.

[hidalgo]

Ще доведе до това, че Борат ще направи много пари от дербито, както стана и преди години с казанската афера.

п.с. Може да не съм левскар, но е адски тъпо и долно това което се случи вчера.

[Alxx®]

И, аз не съм левскар. По - точно 'ич ме нема по футбола. Ама ще кажа само, че тъпо и долно би било, ако ръководството на Левски бяха цивилизовани хора и цвете за мирисане. Каквото ръководството, такива и феновете. Имаме си много хубава поговорка:

"Каквото повикало, такова се обадило".

[eek]

Едно интервю на Сър Алекс за живота и кариерата му:

Сър Алекс Фъргюсън даде първото си голямо интервю след напускането на Манчестър Юнайтед. Публикуваме го на две части, а откровенията са пред американския канал CBS. Интервюто прескача от тема на тема, води го старият приятел на Фъргюсън - Чарли Роуз.

- Вие сте вечният шампион на Висшата лига и то в конкуренция на страхотни и много богати отбори.

- Никога не съм се притеснявал за отборите, които харчат това, което искат да похарчат. Имаме собственици от Близкия Изток, от Америка, от Русия...

Това не ме е притеснявало. Мен ме интересуваше Юнайтед да запази нивото си, да отговори на очакванията и да е конкурентен. Да бъде там, около върха.

Може и да не спечелим титлата всяка година, но трябва да сме в борбата за нея. Трябваше да сме сигурни, че сме конкурентни.

- Как ставаше това?

- Говорим за млади играчи, на които даваме шанс непрестанно. Да, това е важно.

Но и ние сме харчили големи пари за играчи. Големи играчи - такива, които идват и правят разликата.

- Кой е най-великият играч, който сте гледал?

- Фен съм на Пеле. Още като дете го гледах, а когато си дете се впечатляваш най-много. Пеле е човекът.

Днес трябва да видим какво правят Меси и Кристиано Роналдо. Невероятни са.

Най-добрите в наши дни. Абсолютно фантастични.

- Те имат това, което различават най-добрите от много добрите, нали?

- Те имат смелост. Смелост - имам предвид за това да искат и получават топката по всяко време, срещу всеки съперник и във всяка ситуация.

Великите играчи го правят.

- Родени ли са с това качество?

- Може би, да. Можеш да развиеш много качества в един играч с тренировки. Но не можеш да развиеш този кураж, тази смелост. Или го имаш, или го нямаш.

- Списание "Економист" ви сравни със Стив Джобс. Необикновен талант и човек, който използва грубоват подход да постигне нещо чудесно.

- Не знам... Невинаги всичко е било успехи. Клубът ми вдъхна кураж в много трудни времена, в началото. Тогава това ми помогна много да градя.

- Феновете искаха уволнението ви в края на 80-те, нали?

- О, да - искаха го! Имаше и транспаранти, "времето ти изтече" и такива неща. Това бе времето, в което изгубих част от своята увереност. Но никога не загубих своята решителност, амбицията.

Знаех, че правя верните неща. Тогава директорите, особено Мартин Едуардс и Боби Чарлтън, ме подкрепиха. Те виждаха какво правя.

А аз знаех, че градим нещо специално с тези деца - Гигс, Бекъм, Скоулс, Бът, братята Невил. Когато хората оценяват Юнайтед днес, те може би не разбират, че те бяха духът на клуба.

Те създадоха Юнайтед такъв, какъвто е днес.

- Четохте лекции в Харвард. На каква тема?

- Основната тема бе любов и омраза. Дали играчите ме обичат, или ме мразят. Къде е балансът? Има много мнения за това, но важното е уважението. Това винаги съм искал и търсил - уважението, респектът.

- А страхът?

- Да, и страхът го има. Когато съм си изпускал нервите не се криех зад някой храст, за да запазя уважението. Но след като си изпуснех нервите, никога не беше трайно. Не се връщах към това.

Следващият ден е нова глава, всичко е забравено.

- Не сте бил злопаметен?

- Никога. И така играчите разбират, че ти си такъв, какъвто си. Емоциите днес не са чувствата ти утре.

- Има ли Формула на Фъргюсън? Лидерските качества ли са решаващи?

- Да, това също има значение. Трябва да контролираш една група милионери. Трябва да опитваш да направиш играчите по-добри хора, да помагаш за изграждане на характера им. Няма смисъл да ги учиш на история и математика, разбира се. Просто да извличаш най-доброто от това, в което те са най-добри.

- Учите ги на живота?

- Да, и това е важно! Знаеш, че ако изградиш правилния характер, той няма да те подведе. На терена те играят за това, на което си ги учил. За победата, за амбицията, за решимостта. Да умееш да губиш също е част от това. Много важно! Това е група хора, която е като теб. Винаги съм опитвал да създам това.

- Значи във всеки играч виждахте себе си?

- Не винаги. Но ми харесваше да виждам себе си, да. Всеки е различен. Някои от тях имат много повече талант, отколкото аз имах като играч!

- Защо най-добрите играчи рядко стават големи треньори?

- Да, това е факт. Боби Чарлтън ми е разказвал как е опитал като мениджър на Престън. Не можел да разбере защо играчите не го разбират. Затова и се отказал от тази работа. Бил е честен със себе си и е решил, че това не е за него.

Ако някой иска да бъде треньор, нека се подготви да бъде такъв. Аз минах през всички курсове, за да съм сигурен, че съм подготвен.

Бях среден играч, никога не съм бил като Чарлтън, Меси или Роналдо. Малцина са великите играчи, станали велики треньори.

Бекенбауер е един от тях. Кройф... Не се сещам за други.

- Невъзможно ли беше за вас да напуснете Юнайтед? Имали сте други оферти със сигурност.

- Имало е, разбира се. Но винаги съм ги гледал от една и съща гледна точка. Защо да напускам Юнайтед? Какво по-голямо предизвикателство ме чака?

С предизвикателствата нещата седят така - спечелиш една титла, след което идва следващата. Не можеш да лежиш на това, че си спечелил миналата. Това постоянство на печелене на трофеи е това, което исках. Печелехме титлата и през нощта празнувахме.

Следващият ден всичко започва отново. Вървим ли напред? Как можем да се подобрим? Та когато виждах офертите си казвах: Къде има по-голямо предизвикателство от тук?

- Какви са основите на Формулата на Фъргюсън?

- Трябва да вярваш в това, което правиш. Аз вярвам в построяването на клуб, а не на отбор. Разбирам тези, които строят отбор, защото това им осигурява договор и работа. Паоло ди Канио бе уволнен след 5-6 мача в Съндърланд. Дадоха му да похарчи милиони, а после го уволниха. Това не носи успех.

Не ми пукаше дали ще изгубя работата си заради резултатите на първия отбор, когато започнах да градя клуба. Работихме здраво в юношеската система и изградихме основите за бъдещето.

Целта е, когато гледаш първия тим, да планираш за бъдещето. Аз виждах как ще се развият нещата три години напред. Къде отива отборът. Знаех кой играч идва отдолу и колко добър очаквам да бъде.

- Част от формулата е да освежавате отбора всяко лято, въпреки че е печеливш...

- Ужасната част е, когато трябва да се разделиш с някой, с когото си заедно от години. Но всичко се вижда на игрището. Когато формата му започне да пада, няма смисъл да чакаш още две години.

Трябва да действаш, защото иначе ще те заболи повече. През годините съм строил нови отбори може би пет пъти. Най-важното е, когато взимаш нови играчи, да вярваш, че ги взимаш за 6-7 години, а не за 1-2 сезона. Затова най-доброто е та да са на 22-23 години, но идеален вариант никога няма.

Ако успяваш обаче, имаш последователност и отборът ти е осигурен.

- Значи решавате с главата, не със сърцето?

- Абсолютно! Ужасно е, когато трябва да кажеш на някой, който ти е помогнал в толкова мачове... "Синко, няма да бъдеш титуляр тук, но имаш възможност да си такъв другаде..." Случвало се е толкова пъти... Не е лесно, наистина.

- И вие сте в пълен контрол, нали?

- Това е група богати млади момчета. Винаги съм казвал на директорите в клуба, че в момента, в който някой играч стане по-властен от мениджъра на Манчестър Юнайтед, то това вече няма да е Манчестър Юнайтед. Значи си загубил контрол над клуба.

Те винаги знаеха кой е мениджъра, аз никога не загубих контрола. Играчите знаеха, че могат да разчитат на мен. Но също така знаеха, че моята дума е важна, аз съм мениджърът. Аз взимах решенията. Бях гъвкав за промени и нови неща, което те също уважаваха.

- Как изградихте характера на този отбор да обръща мачове?

- Бях малко хазартен в това отношение. На почивката, ако изоставахме в резултата, винаги им казвах: "Бъдете търпеливи. Ако до последните 15 минути още е така, хвърлете срещу тях всичко (изразът е "съдържанието на кухненското кошче за боклук" - тоест, всичко възможно)". Няма нищо по-хубаво от обрат в последните минути.

- Колко важно е наблюдаването отстрани на собствения тим - не водехте лично тренировките?

- Много е важно и много мениджъри не го разбират. Помня денят, когато ме осени за първи път.

Бях мениджър на Абърдийн и имах един млад треньор в щаба. Той ми каза: "Защо съм тук?". "Какво говориш?", отвърнах. "Ами, не правя нищо. Не ти трябва да водиш тренировките, а аз.". Аз му казах, че е невъзможно. Но един от старите в щаба - Теди Скот, ми каза - "Шефе, той е прав".

Аз обмислих варианта и реших да опитам. Проработи! Невероятно е какво виждаш, когато си отстрани и само контролираш заниманията. Виждаш навиците и дефектите на играчите. На някой нещо не му е наред точно в този ден, отстрани го виждаш.

- Нека поговорим за големите играчи от вашите отбори. Райън Гигс например. Как пробихте при него? Как го спечелихте? Чрез майка му?

- Ходех в къщата му през вечер. Майка му ми правеше чай и си говорихме за какво ли не. Станах най-добрият приятел на семейството им. Майките на играчите са ключът. Те са силният човек в семействата. Те знаят кое е най-добро. Бащите са опасни. Те виждат своя живот в момчето си. Майките искат най-доброто за децата си.

- Гари Невил?

- Фантастичен! Става всяка сутрин в 6 часа и чете всички вестници. Иска да знае всичко, което се случва по света.

Той е една успешна личност. Не е гений, но е много, много добър и любознателен. Сега има и собствен бизнес, както и работа като коментатор. Исках го в щаба ми, но той имаше други цели.

- И едно момче на име Дейвид Бекъм...

- Дейвид, да. Невероятно момче. Той достигна невероятно ниво. Той покорява младите хора, фантастичен е.

- Как го постига?

- Той винаги е имал очарователна усмивка. Когато го взех беше на 12 години. Имаше желание да е най-добрият в света.

Тренираше по цял ден, а вечер се връщаше с ученическия отбор и пак тренираше. Той бе най-горе в класацията, редом с Гигс и Скоулс. Но, разбира се, животът му се промени, когато срещна онова момиче от...

- "Спайс гърлс"?

- Да. Тогава се промени.

- Какво се случи?

- Влезе в целия този цирк на известността, на звездния статут. Това не е моят свят, аз съм футболен човек. Не го разбирам.

- Какво направихте? Казахте ли му да си върне концентрацията във футбола?

- Мислех си, че нещо в него се преобърна. Не слушаше какво му говорех. Спомням си как веднъж ми отвърна - "Влюбен съм". Нищо не можеш да направиш в такъв момент.

И така той загуби фокуса, концентрацията... Но после го видях в Реал, как се справи. Той преоткри себе си и бе добър. Отиде при най-добрите, защото Реал бяха най-добрите извън Юнайтед. После игра и в Милан. Справи се добре.

- Не предпочитате ли да бе останал в Юнайтед и да постигне величие там?

- За мен нямаше да има нищо по-хубаво на света. Но как можеш да спориш с живота. Е, той има своя статус и аз му казвам - "браво".

- Той беше ли от онези момчета, на които казвате, че са "лоши губещи", не умеят да губят.

- Да, той бе един от тях. Той се вкисваше от загубите.

- Такива ги искахте, нали?

- Абсолютно. Тях ги движи страхът от това да не се разочароват от загубата.

- Родени ли са с това?

- Това идва отчасти и от семейството, и от средата. В гените е. Дейвид мразеше да губи и обичаше да побеждава.

- Как ги обединявахте в отбор?

- Учехме ги на отборно усещане. Етика на тима. Да работят за агресия, но и да гледат човека до себе си. Трябваше да познават качествата и слабостите на другарите си.

- На кого могат да разчитат, нали?

- Да. В един мач ти трябва поне 8 от футболистите ти да са на добро ниво заедно, за да спечелиш. Останалите три могат да имат лош ден или средно добър ден, но тези 8 трябва да са на педали. Те усещат слабостта в този ден на останалите и дават още от себе си. Да се постигне това, играчите трябва да си имат довери. И да вярват на мен.

- На вашия план...

- Да, на плана на отбора и моя.

- А когато планът включваше изваждане от състава на този или онзи?

- Труден момент. Всяка седмица ми се налагаше да оставям отвън 5-6 играчи. Винаги ги виках един по един да им обясня това.

- Какво им казвахте?

- Че вероятно бъркам. Това им казвах. "Вероятно бъркам, че те оставям извън състава..." А когато оставиш някой от водещите или по-старите играчи, той се разочарова.

Тогава им казвах - "Бъди готов, след две седмици идва твоят мач. Тогава си титуляр и разчитам на теб". Това ги караше да тренират два пъти по-здраво и да чакат мача. Правех промени с оглед на следващите 3-4 мача, планирахме с месец напред.

- Да си спомним финала от 1999 г. Вашите помощници казват, че до последно сте вярвал в успеха, въпреки че в последната минута губехте в резултата.

- Да постигаш целите си не е случайност. Онзи отбор имаше характер. Твърде много пъти обръщахме мачове и ги печелехме в последните секунди в онзи сезон, за да е съвпадение. Имаше и късмет, разбира се. Съдба.

Не можеш да знаеш дали винаги ще успееш, дали винаги ще се случи. Но вярваш.

- Да минем на темата Глейзър. Кога за първи път те се появиха в Юнайтед под някаква форма?

- През 1995 г.

- Какво промени това?

- Това не промени нищо. Има голяма доза неразбиране на тяхното управление след като купиха клуба. Някои фенове създадоха враждебна атмосфера около тях.

В момента, в който Юнайтед стана акционерно дружество, някой щеше да го купи. Купиха го те. В моето време с тях никога не съм имал проблеми. Силни хора със собствено мнение. И готови да ме подкрепят винаги.

Те никога не излизат на преден план. Изпълнителният директор се обаждаше по веднъж седмично, за да уточним какво се случва около отбора. Никога не са се месили в работата ми.

- Разкажете за загубите си.

- О, мога да разказвам много. Имаше едно 1:6 от Сити, и едно 1:5... Никога няма да ги забравя. Прибрах се у дома и легнах с дрехите. Сложих си главата под възглавницата. Жена ми ме попита какво не е наред. Казах - "Загубихме с 1:5 от Сити". Тя не можа да повярва... Много лош ден, ужасен!

- Жена ви е прекрасна жена, нали?

- Великолепна. Никога не ходеше по мачове. Само на някои финали за купи.

- Защо?

- Не се чувстваше добре там.

- Какво означава тя за вас?

- Тя отгледа децата, буквално. Винаги правеше каквото трябва. В Глазгоу аз играех футбол и опитвах да правя бизнес с два пъба, а тя се занимаваше с децата. Тя винаги е права.

- Жените винаги са прави, нали?

- Колкото и да не ми харесва - да!

- Тук е моментът да ви върна към футбола. Какво стана между вас и Уейн Рууни?

- Нищо не се е случило. Нищо, което да ме ядоса. Той дойде един ден при мен, след като бе оставен резерва. Очакваше да играе. Аз съм мениджър и правя промените. Ето, днес го виждаме отново да играе с позната енергия и на ниво.

- Не го ли приемате като един от вашите синове?

- При условие, че го взех на 17 години и съм го подкрепял и съм се грижил за него винаги - да. Ние направихме всичко възможно той да стане по-добър. И той успя, имахме чудесни моменти заедно.

- Но краят май бе лош?

- Не мисля. Ако той влезе тук сега, ще ми стисне ръката.

- Вие кога му стиснахте ръката за последно?

- В деня, когато спечелихме титлата. Медиите винаги са край него и дебнат за такива неща. От там се получава и схващането, че нещо не е наред. А всъщност има хора край него, които му дават съвети. Невинаги добри. Понякога съм го наказвал заради техните съвети. Но никога не е имало нещо извънредно, което да ме ядоса.

- Наказания?

- Като за всички - глоба с едноседмичната им заплата.

- Но не и изваждане от състава?

- Никога не бих го направил, това ощетява отбора.

- Какво мислите за Роман Абрамович?

- Странна история. Челси смени толкова мениджъри... Но те спечелиха Купата на европейските шампиони, с това не се спори. И пак смениха мениджъра! Те се превърнаха в основният ни съперник за последните години.

- Той искаше вас, нали?

- Да, използва един агент, за да се свърже с мен преди 10 години. Веднага казах - няма шанс.

- Не искахте ли да чуете офертата?

- Не.

- Последен въпрос: кой е най-великият ви момент във футбола?

- Това трябва да е Барселона. Без съмнение. Барселона, онзи финал през 1999 година. Не бях печелил този велик трофей. Никога няма да го забравя. Като погледна назад - 27 години начело на Юнайтед... Какво повече мога да искам от футбола? Постигнах всичко, което исках.

Sent from my iPhone using Tapatalk

[BulgarianSS]

Грозното посрещане на националите в Армения (видео и снимки)

Феновете на Армения посрещнаха по крайно грозен начин българските национали при пристигането им на летището в Ереван. Местните привърженици обиждаха българите от непосредствена близост при излизането им от аерогарата и им показваха средни пръсти.

http://www.sportal.bg/video/aWQ9NTk4OTEmZW1i.swf' />

Много ще ми е кеф да ги отупаме...ама хубаво...

[Asen_77]

Ще, ще и вторник сме на Националния стадион за победата над Чехите.

[Asen_77]

Аман вече,

Пак теоретични шансове, пак сметки с 10 други отбора и т.н. и т.н. и накрая пак Световно по Телевизията

Вариантът България да стигне до баражите за Световното първенство е следният:

1. България задължително да спечели домакинството си на Чехия с три гола разлика или 5:3, ако Словения завърши 0:0 при гостуването на Швейцария.

2. Норвегия да победи Исландия в мача от група „Е“.

3. Словения да завърши наравно при гостуването на Швейцария.

Ако така се стекат обстоятелствата Словения ще завърши на второ място в група „Е“, тъй като двата отбора ще имат по 16 точки, но балканците имат по-добри показатели в директните мачове срещу Исландия. От актива на Словения ще бъдат извадени двете победи на отбора над Кипър. Така Словения ще остане 10 точки, колкото ще има и България при победа над Чехия. Четата на Любослав Пенев обаче ще има по-добра голова разлика, тъй като в момента словенците имат съотношение между отбелязани и допуснати голове 10:9, а това на българския национален отбор при победа с три гола разлика ще бъде 9:7.

Източник: gong.bg

[eek]

За съжаление мечтата ни не се сбъда, но реално и обективно това са ни възможностите. Можехме да се надскочим, но не успяхме. Родното първенство е трагично. Няма отбор от 1 до 6 място с български нападател. Всичк ое чужденци. И за съжаление не виждам подобрение в начина, който се развива ситуацията.Изплуват единични играчи, които директно отиват в националнния и нямат никаква конкуренция. За мен не трябва да се плюят играчите, защото те са продукт на държавата и футболните хора последните 15 години и ако не се създаде държавна политика за юношеските клубове и не се създадат закони за развиване на детския спорт, няма да се промени нищо.

[Lyudmil]

Скандален гол за Байер Леверкузен зачете съдията в мача им с Хофенхайм. След удар с глава, топката минава покрай гредата, от външната част, като намира дупка в мрежата и се узовава във вратата на Хофенхайм. Съдята отсъжда гол, а играчите на Хофенхайм дори не разбират за гафа и не протестират.

http://youtu.be/e64cIqth0R4

[asen4o0]

Съдията е същия, който свири мача Армения-България.

Sent from my iPhone 4S using Tapatalk

[Asen_77]

Това никой съдя няма да го отчете по друг начин, освен ако няма 5-ти и 6-ти съдия да го види още по време на изпълнението. Иначе удар към вратата и топка в мрежата. Докато няма видео повторения или датчици да отчитат преминаването на топката през гол линията това си е възможен гол

[DreamcatcheR]

Интересното е, че съдията в случая беше с най-добра видимост от всички..

Sent from my iBrain using iFingers

[asen4o0]

Другото интересно е, че никой от футболистите не протестира.

Sent from my iPhone 4S using Tapatalk

[hidalgo]

Те само тия от Байерн видяха грешката. Даже голмайстора се хвана за главата ама после се радваше "истински".

Иначе победа за ЦСКА днес!

[baronbg]

Браво на ЦСКА, допуснаха само една грешка. Изпуснаха момента да направят резултат, който да влезне в историята и народното творчество. По слаб и безидеен Левски, като се замисля никога не съм гледал. Сега беше момента да върнат едно 7, че и повече.

[Asen_77]

Безспорен факт. Тия футболисти не заслужават и секунда повече да носят синята фланелка. Определени " Сини Легенди " трябва да им се забрани да стъпват на Герена!

[pepo1919]

Най-голямата ви легенда я изгонихте със "стриптиза",а тия дето се мотаят в момента като директори, и са минали и през ЦСКА-за мен не са легенди!Иначе съм от ЦСКА и когато Сираков не е на Герена,ми е по-спокойно:)

Sent from my iPhone using Tapatalk