Кубрат Пулев vs. Владимир Кличко

[niksan76]

Украинецът много добр знаеше, че нашия има силата и възможността да го бие, но няма нужните умения и тактика.

[dedil]

Приятел, какво точно искаш да кажеш?

[niksan76]

Колко спокоен изглеждаше Кличко преди мача. Супер уравновесен и концентриран. Пулев не си намираше място. Кличко много добре знаеше, че нашия може да го бие (и затова толкова бягаше от този мач), но няма да намери правилната тактика, защото няма нужните умения. Кличко не е непобедим. Просто Кобрата не бе точния човек, снабден със силата и точните умения за да го победи.

[SpAwN]

Украинецът много добр знаеше, че нашия има силата и възможността да го бие...

Просто Кобрата не бе точния човек, снабден със силата и точните умения за да го победи.

Това не са ли две взаимоизключващи се мнения?

Редактирано Ноември 22, 2014 от SpAwN

[newabv]

На Кличко май единствената му грижа беше да удължи мача над три рунда да осигури "зрелището"

[SpAwN]

Трудно му беше да го постигне, де... 'щото на Кубрат единствената грижа му беше да го скъси под един...

[The Shaman]

Да го гушне

[alex.7777]

Гушне, не гушне, $1400000 прибира нашия.....с тия мангизи ще си направи подготовката за бъдещи мачове, а и ще му останат малко пари да полигави и Анди......

[Asen_77]

Тази цитирана сума едва ли ще влезе изцяло в джоба на Кубрат. Все пак има агенция и екип покрай него който организира всичко. Едва ли взима повече от 50% от тази сума, което също не е малко.

[alex.7777]

Асене, така е, визирах целия щаб на Кобрата, а и не забравяй, че той си имаше мангизи и от преди този мач......а колко пари го чакат още, да е жив и здрав да си ги харчи!

[The Shaman]

Чакат го, в банката.

[niksan76]

Това не са ли две взаимоизключващи се мнения?

Не, едно и съшо мнение е. С втория пост искам да кажа - Пулев не бе човекът, който е снабден и със силата и с уменията да победи Кличко. Той притежаваше само едното от двете, първото.

[dedil]

Аз бих предложил да погледнем "двубоя" (нарочно е в кавички) и от една друга гледна точка. Че нашия не беше подготвен… трудно е да се каже, защото може пък това да му е и върха на възможностите; че Кличко е "краля" вече 10 години и много добре знае, как, с кого и най-вече кога е ясно на всички. Дали нашето момче, обаче, не се изхвърля, както и до сега с гръмки обещания и заплахи в мутренска стилистика, които са понятни само на "контингента" тук в БГ? Имам предвид, че не стига, че се орезили с разни глупости, които изприказва и сътвори, ами изяде и пердаха, при това не толкова, колкото можеше да отнесе, че да стане и мъченик в очите на феновете си, а достатъчно, за да му се покаже, къде му е мястото.

Мислите ли, че след това, което се случи ще има психика, за да си помисли дори за реванш, а камо ли за победа?

[BulgarianSS]

Той и да мисли за реванш-няма кой да му го даде

[The Shaman]

Много рядко се съгласявам с теб, но в случая нямам избор. Съгласен съм и не само, че няма психика за реванш, но според мен повече няма да види такава "сцена" в кариерата си. Дано да греша, но едва ли.

[emco83]

Още ли го дъвчете? То се видя, че Пулев не е достоен противник на Кличко! Няма какво повече да се обсъжда.

[dedil]

Много рядко се съгласявам с теб, но в случая нямам избор. Съгласен съм и не само, че няма психика за реванш, но според мен повече няма да види такава "сцена" в кариерата си. Дано да греша, но едва ли.

За съжаление и мноето мнение е такова.

Дори да изключим това, което се разигра на ринга, всичко останало постави Пулев в позиция, която не е добра от нито една гледна точка, а най-вече за такава, че някой да иска да "набие" едни кинти в него (разбирай да организира добри за него условия и двубои) и да чака да изкара повече. В нито една сфера на живота поведение, като това не се толерира. Остава му само възможността да бъде депутат при "цветарите", както казват "по село" - "тАму 'ше е, кАту Дома си!"

The Shaman, на мнение съм, че не е важно дали сме съгласи един с друг, а дали диалога тук предполага за нещо повече от четене и писане. Аз научавам доста от много от споделящите тук, запознавам се с мнения и методи, касаещи повода да сме тук - Apple, които са нови за мен… не всички ми харесват, не с всекого съм съгласен, но това е демокрацията, "бате"! Ако очакваш от мен "зомбирани" мнения, че всичко ябълковидно е супер… не съм твоя човек.

[The Shaman]

Аз съм старомоден и нямам претенции кой, какво харесва.

[Hcattaneo]

Ето едно мнение на моя позната, журналистка, което е интересно да се прочете.

Точно в петък, точно преди седмица, България стискаше палци. За Кубрат. Днес пак е петък, но за мен разбитите илюзии са прекалено много, за да ги преглътна. Ще го направя, но преди това, за последен път и с цел да сложа точка на полемиките върху моята стена, искам да споделя с вас неща, които ме вълнуват:

1. Българинът, живеещ в България, изпитва органическа нетърпимост към онзи, който е попаднал в графата на успял в своята област (считам Пулев за такъв); Готов е да кълца с тъп нож онзи, който не дай Боже, не е оправдал очакванията му; Храни егото си, глозгайки своята жертва до кокал от мига на неуспеха.

Не поставям всички под един знаменател, но процентът, които биха се разпознали, макар и замервайки ме с камъни, че им лепвам етикет, е тревожен. От скромния си 15-годишен журналистически опит тези дни опитах да си спомня как другаде постъпват със спортистите си при провал.

Сетих се за главата, която Зидан заби на Матераци на финала на световното по футбол през 2006 г. Червен картон за него и загуба за Франция. Може би паметта ми е къса, но нямам спомен французите да заклеймиха Зидан като варварин, простак и парапитек, който няма обноски в публичното пространство. Не си спомням и моралистични коментари, нито журналистически апели да му бъде отнета златната топка например.

Сетих се за олимпийските игри в Сидни 2000, където Наим Сюлейманоглунаправи срамни три нули, напусна позорно щангите без нито един успешен опит, очевидно бе и в катастрофална форма. Не си спомням за дори един критичен анализ в Турция, уронващ авторитета на големия Наим. Не си спомням някой да написа или каза думичка за среднощните му гуляи, слабостта към нощния живот и тук-там някоя нелицеприятна свада.

Сетих се и за друг, пресен случай - победата на Григор Димитров над Новак Джокович на "Мастърс"-а в Мадрид миналата година. За горещите псувни на лидера в световната ранглиста по адрес на нашия и най-вече, по адрес на невероятната родна публика в залата. Как не се намери някой в Сърбия да му издърпа ушите на Ноле, да му размаха пръст и да му каже: "Ей, нещастник, не стига, че те бият като тъпан, не стига, че те бие един български келеш, ами и ще псуваш като хамалин, как не те е срам бе? Ако теб не те е срам, нас в Сърбия много ни е срам!"

Примери, колкото щеш, но нито един няма да е в наша полза. Стремежът към негативното, агресията, раздаването с лекота на присъди, изпълзяването от дупките, подритването на падналия, това си е наш патент. Независимо дали на пода плюе кръв Кубрат, Григор, Бербатов, или друг. Ние се САМОИЗЯЖДАМЕ.

Благодарение на ръководството на "Преса", изкарах в Германия седмица. Първо в Берлин, след това и в Хамбург. Пожелавам на всеки колега подобни събития за отразяване от мястото на събитието. Запознах се с много хора, различни по професия, бит и култура. Стремях се да разговарям с абсолютно всеки. Тъжно ми е, че шофьорът на такси в Берлин - Алиреза от Иран, женен за германка и баща на две деца, говори с повече уважение за Пулев от значителна част от българите. Мъчно ми е, че Макс - ватман на трамвай 68, бивш боксьор и кръстен на Макс Шмелинг, стиска повече палци на Кубрат от българите.

Огорчена съм, че заради мнението, което отстоявам, преди броени дни колега с по-богат журналистически опит от моя, приятел, с когото сме прохождали в професията и с когото ни свързва живота, не работата, падна до там, че да ме обвини в по-специални отношения с Пулев, защото видиш ли, не споделям мнението му, че е "мутра, която изнасилва децата на България".

Тъпо ми е, защото в "О2" имаше поне 8000 българи, залели града с полети от Англия и България, имаше хора, пътували два дни с автобус, имаше българи от цяла Германия, довели непроходилите си деца. Понеже професионалиста, този достоен мъж и голям човек и шампион Кличко не даде НИТО ЕДНА акредитация на български медии, освен на Нова ТВ, откъдето си платиха правата за излъчване, бях в трибуните. Редом с други българи. Слушах ги, наблюдавах внимателно реакциите. С някои от тях пътувах по обратния път към центъра. Никой не сгъна знамето си, никой не изрече една обидна дума. Може би щастливо стечение на обстоятелствата. А може би въпрос на манталитет и ценностна система.

Кофти е, че в стремежа да окаляме Кубрат и да му разбием гадната слабашка физиономия, оставаме зорлем слепи, вместо да видим поне онова, което е възможно да се види с очи.

1. Едно българче събра 8000 като него в "О2". Не отбор, събра ги един човек. Те бяха заедно, мечтаеха заедно, страдаха заедно, пяха химна заедно. Да, освиркаха химна на Украйна и това бе отвратително, но не може да замъгли положителното. Дано да бъда жива, за да дочакам следващ момент, в който един, двама, петима, или десетима българи ще провокират подобна национална идентификация, сплотеност и гордост. Пиша тези редове без патос, със спокойната мисъл, че тези, които наистина ще ме разберат, се броят на пръсти.

2. Едно българче, тръгнало от мазето на панелката в "Младост", стигна до претендент за световна титла по бокс в тежка категория. Само освободените от физическо могат да неглижират подобен подвиг, защото това е ПОДВИГ. Подвиг е, защото докато великия Кличко има човек, който го съблича и облича, човек, който му бърше изпотеното чело, човек, който му подава като на бебе водица в устата, човек, който му готви, човек, който му носи сака, човек, който го загрява, човек, който му прави скаутинга, човек, който го съветва тактически, лекар, масажист, физиотерапевт, пресаташе, не едно, цял отбор по медийни въпроси и пи ар, мениджър, не един, а цяла армия отговорни войници по административни въпроси, Кубрат бе оставен сам.

Като бездомно куче. Защото неговите "мениджъри" от "Зауерланд" гледаха на него като на банкнота от $500 000 на цяло. Трепереха от нерви този мач на всяка цена да се състои СЕГА, защото договорът на Кубрат с тях изтича и те отлично знаят, че има вероятност да не бъде подновен. В период на тежка финансова криза, хонорарът на "Зауерланд" от онези $1,4 млн., предвидени уж за Пулев, им бе нужен. Той бе тяхната спасителна жилетка. За "Зауерланд" нямаше значение, че слагат въжето на врата на Кубрат, обричайки го да тренира за Кличко със спаринги, които са по-зле от тежкогабаритен шофьор на маршрутка. В същото време Кличко блъскаше срещу 12 елитни спаринги и им плащаше по 500 евро на рунд. На рунд!

От юли насам най-близкият човек на Кубрат в "Зауерланд", неговият откривател, човекът, който го следи от 11 години насам, човекът, завел го и наложил го в Германия, човекът, с когото Кубрат спечели 20 победи от 20 мача - Хаген Дьоринг, не работи в "Зауерланд". Причини - неясни. По-скоро, ясни, но неофициални.

Бях потресена от гледката как Пулев, на когото му предстоеше боя на живота, хаби енергия за всичко, но не и за бокс - той нямаше пи ар, нямаше съветник, който да му каже: "Виж, спри, до тук." Или напротив: "Давай, кажи му на тоя какво мислиш за него." Докато зад гърба му "Зауерланд" тихомълком били подписали споразумение с Кличко Кобрата да се бие с ръкавици, каквито му даде украинеца, Пулев тънеше в заблуда, че върху ръцете му ще са специално ушитите, патриотични ръкавици в бяло, зелено и червено от "Адидас". Кубрат научи последен за тази "подробност", 72 часа преди мача. Пулев ходеше сам по пресконференции и сам ги отказваше, кипваше му, когато му свиваха водата от ринга по време на тренировка, изгаряха му вътрешностите от поредицата гаври, на които бе подложен и от които нямаше кой да го защити.

Същите тези "Зауерланд" скъпернически решиха да не заплащат наказателните такси към останалите световни федерации и организации и лишиха Кубрат първо, от възможността да се боксира за всички пояси, и второ, от възможността да потърси защита и подкрепа от ръководствата на тези организации за нередности преди двубоя. На теория, подкрепа едва ли щеше да срещне, на практика, постъпката на "Зауерланд" е пример за престъпна небрежност и аматьоризъм, които рано или късно ще доведат до фалит някогашната империя на основателя й Вилфрид Зауерланд.

3. Кубрат, на когото сульо и пульо (тези хора не заслужават главна буква) правят синтактичен и граматически разбор на думите му след мача от 7 дни насам, поръча на "Адидас" екипировка за срещата в цветовете на България - бяло, зелено, червено. Отляво на горнището с гордост бе пришит герба на републиката, отзад стоеше надпис: TEAM PULEV. Да видиш как германец стои облечен именно с това горнище с герба (Ото Рамин), е специален момент. Поне за мен. 2 млн. души почти са го видели по телевизията, още милиони зрители по RTL, Eurosport, HBO в САЩ, 16 хиляди го видяха и в "О2".

4. Понеже у нас е модерно да говорим за цензура. След седмица в Германия, в която пред очите ми Пулев даде интервюта за всички немски медии, стоеше и чинно отговаряше на отличен немски повече от час след откритата тренировка и поне 40 минути след кантара, бе жестоко ЦЕНЗУРИРАН. До степен, до която немските канали излъчваха синхрон с Кубрат от по 15-на секунди, в които той просто казва, че чака мача и няма търпение...

Нито дума от сериозните теми, разкритията и същинските проблеми, които УЖ нито един сериозен и уважаващ себе си журналист не би подминал. Медийната цензура, наложена от Кличко отнемаше акредитации, анулираше интервюта и за назидание, прати журналистите, дръзнали да зададат някой неудобен въпрос да отразяват боя с Пулев в гълъбарника на "О2". Ако не вярвате, като за начало, обадете се във "Франкфуртер Алгемайне".

5. Кубрат отказа неведнъж да вземе германски паспорт. Сега повече от всякога съм убедена, че сбърка. Ако го бе сторил, никога нямаше да остане жаден след тренировка, защото никой не би помислил да му открадне водата, за да го дразни. Никой не би му пробутал "женски" ръкавици нарочно, за да се наслаждава с дребната си, нищожна, но няма спор, поставена от позицията на силата душица на гледката как 160-сантиметровия Ото Рамин отчаяно пробва да натика юмруците на двуметровия Пулев.

И тази гротеска, докато върви ефир и са включени над двайсет телевизионни камери, в присъствието на стотина журналисти.

Никой не би го иронизирал, че е говорил неадекватно, когато са го блъскали в лицето с "мотокар". Със сигурност тогава Кубрат би имал не един изчерпал се отдавна, поне спрямо него треньор, би имал поне още двама. Тогава може би и тактиката на мача не би превърнала нашия в самоубиец.

Тогава не съществува. Съществува СЕГА.

Сега се надявам думите ми да са достигнали до повече хора. Един да ме е разбрал, ще е победа. Факт е, че Пулев не бе готов за този мач. Какво обаче очаквахте? Да се откаже? Да се хване за бицепса и да обяви, че е контузен като Кличко? Да се разреве, че го е страх, че ще го убият от бой? Да излезе и да обяви публично, че тези нехранимайковци от "Зауерланд" го пренасят като жертвено агне на Гергьовден? Да се оплаче? Ако сте го очаквали, значи не познавате Кубрат.

Да поговорим и за уважението, за което се вдига такъв вой. Варваринът Кубрат не можел да уважава големия шампион, а БИЛ ДЛЪЖЕН?! Моля?! На този свят никой на никого и с нищо не е длъжен. Уважението се печели, а не идва поднесено като колан, гравиран с 18-каратово злато. Уважението е двупосочна линия. Уважението се гради. Уважението между човеците, независимо от цвят на кожата, вероизповедание, етнос и социален статус се извоюва. Освен, ако съм пропуснала дребния шрифт в правилника на IBF, където да е записано, че онзи, на когото принадлежи титлата световен шампион, е провъзгласен и с титлата да бъде уважаван по презумпция.

Големият човек се познава по отношението си спрямо хората, които гледа отгоре надолу. Големият човек не би унижил по-слабия, не би демонстрирал сила, за да натрапи превъзходството си. Големият човек не би накърнил достойнството на някой, който е по-долу от него по стълбицата на живота.

Големият човек обаче не винаги се побира като понятие в кожата на големия шампион. И това бе моята най-голяма илюзия, с която се простих в последните десетина дни. В живота си съм срещала много големи хора, които са едновременно и големи шампиони. Никой от тях не провокира в мен горчивото чувство на разочарование, както Кличко. А аз уважавах Кличко. Изричам тези думи не като патриот, изричам ги като журналист, който за съжаление на мнозина си тежи на мястото.

Кубрат също уважаваше Кличко, но това бе през лятото. Тогава той не отвърна на нито един удар под кръста. Нито веднъж не си позволи обидна квалификация. След това дойде есента и онази плесница с контузията. След това дойде ред на ежедневните душове, с които Пулев бе заливан от лагера на украинеца, но вместо вода, от канализацията се стичаше друго.

Няма по-тежки окови от незнанието. В момента ми се струва, че незнанието поражда пустата ярост, в която се давим докато го играем на РЕАЛИСТИ и МОРАЛИСТИ. Никога не е късно човек да научи нещо ново, стига да иска. Стига да не счита себе си за последна инстанция. Стига посредствеността и футболизацията да не са го изпратили в перманентен нокаут. Знанието поражда тъга. Аз съм тъжна, защото исках да узная, колкото се може повече. Направих го и не съжалявам. По-добре тъжна, отколкото злобна. Не знам за вас, но аз продължавам напред. Очаквам Кубрат също да удържи на думата си.

P.S. А толкова по-просто можеше да бъде всичко. Естествено потупване по рамото. Нещо от сорта на: "Пич, изправяй се. Станалото-станало." Това послание може да бъде възпроизведено само от дете. Като малкия Кузман, който стоеше с баща си през два стола от мен в залата, който писа домашни през нощта в хотела и в самолета и който накара Кубрат да си свали очилата и да си отвори душата в разговор с едно хлапе на обратния полет към София. Разговор проведен само с очи. Разговор, завършил с поздрав между един детски и един мъжки юмрук.

Владислава Лазарова

[The Shaman]

Разплаках се...

[iHustle]

Спрях да го чета на сравнението със Зидан! Да сравняваш Зинедин Зидан с Кубрат Пулев просто показва, че за 15 тази "журналистка" не е гледала грам спорт. Зидан на онзи финал буквално можеше да си извади оная работа да я развее пред всички и никой нищо не може да му каже...толкова е голям като футболист! Световен и Европейски шампион, като е бил основен футболист и при двата успеха на френксият тим. И още много други успехи през цялата му кариера.

Като цяло мен лично ме е срам хора като Кубрат Пулев да ни представят пред света. Излагация! За спортните му качества може да му се прости, но за интелектуалните - не. Поне да си мълчи...ама нали трябва да има с какво да се сети човек.

[Wayward]

Така.Журналистката е много млада психопатка това е ясно.За безмисленноста на професионалния спорт-това си е мое мнение.Да кажем единствената положителна черта на професионалния спорт,която се натиква в лицето на хората е,че дааат пример на децата,да влезат в залата,да избегнат алкохол,наркотици и т.н.Не знам средно-интелигентен човек,който би искал детето му да стане спортист-честно(говорим за професионален).Да оставим настрана факта,че шанса за реализация е минимален,но оставаш и интелектуано ограничен,защото тези часове в залата някой друг е бил с книгата и няма стигане.Нататък-на повечето места,където се тренира боен спорт самите деца са толкова агресивни,че пак не знам кой иска детето му да е сред тези хора.И накрая-ако точно Кобрата,когото ожалихме 100 пъти стане идол на някой към какво точно го води.Защото нека не се залъгваме че във века на информацията ще го гледа на ринга и това е.В реалния живот имаме маргиналния образ на мутра със силиконова празноглавка до него(He is doing me happy-стига не е сериозно)Уж се опитваме да избягаме от него,а какво натикват ни го за национален герой и някаква журналистка ми обяснява,"че съм смотан,щото кобрата не ме кефи"Има и още ама надали на някой ще му се чете.И който толкова подкрепя Кобрети да се замисли дали иска той да е идол на детето му

[dedil]

Важен момент е да се разбере, че всяка една публична личност я съдят не само по не/ успехите в конкретната и сфера на реализация, а цялостно!

Изявите на ринга коментирах вече, нека погледнем, какви ги върши нашия "шампион" извън него… всъщност то няма какво ново да се каже по въпроса, както и всички спортяги в България - чалга, бЕло и силикон, само 'дето нашия се и маризи по кръчмите, яко! Дали за пари или не… само слухове, но не самичак, а с група от нему подобни, раздават "правосъдие" по единственият им познат начин.

Дали има изобщо смисъл от сравнение със шампиона Кличко и в тази категория? Мисля, че паралела би бил безумен, просто си спомнете, по какви поводи се чуваше името му в близката година.

[Vancuver]

Профаните плюят кобрата, а интелектуалците в залата освиркваха украинския химн...

[arm11]

Wayward, явно не си влизал в зала по бойни изкуства, особено пък такава с малки деца. Повечето източни бойни изкуства проповядват уважение и смиреност, ама какво да ти обяснявам.