Вчера получавам смс:

- Живея срещу вас, искаш ли да се запознаем?

Аз отговорих, че живея срещу моргата и такива запознанства малко ме притесняват...

Перничанин спечели дело срещу КАТ, като доказа, че при скорост 240км/ч е невъзможно да се разпознае пътният знак с ограничение 40...

Прогнозата за времето:

Той: Сега разбрах защо ти викат "Коте".

Тя: Защо ??

Той: Заради мустака... Ооо га-га-га-га :D

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=a8UZr_DOr_Y

пУашим се, тая е брутална

Ето и от мен:

По темата с жените шофьори - Ако видите жена да пуска чистачките в слънчево време, да знаете, че ще завива.

Между блондинки:

- И да ти разправям, муцка, първия път се омъжих в София - несполучливо. Втория път във Варна- несполучливо. Третия път се омъжих в Пловдив -много сполучливо! Отсега нататък винаги ще се омъжвам в Пловдив!

Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и к

азал:

- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!

Минала седмица след това и двамата се заприказвали:

- Джон, знаеш ли, че се чудя … откакто майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.

- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще й пиша.

В типичен британски стил Джон оформил: “Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там.”

В отговор на това получил: “Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама”

Не пия, не пуша, не се шляя по баровете. Лягам си в 22 часа и ставам в 6. Тих, спокоен и даже послушен. Но когато изляза от затвора, повярвайте ми, това ще се промени...

Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:

- И какво правиш тук?!

- Ами, возя се...

- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!

Лееееш :tooth:

... по това време в Перник ...

Хъм...че как успяхте да ме снимате

Sent from my iPad using Tapatalk HD

На тел. : 112

- Ало, от Перник се обаждам.

- Арееее, веднага със заплахи започваме а?

Пепи, заприличваш на един друг юзър

Като сме се подсетили за Перник, нещо празнично